Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. П. от [населено място], [община], против Решение № 161 /19. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 643/ 2015 г. на Административен - [населено място].

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Б. се твърди, че при проведените на 25. 10. 2015 г. избори за кмет на [населено място] са допуснати редица конкретно посочени нарушения на изборния процес и в частност при допускането на лица да гласуват след 20, 00 часа и допускането до гласуване на вписани в избирателните списъци на 109 лица, което са регистрирани преди 25. 04. 2015 г. по постоянен или настоящ адрес в нарушение на чл. 99, ал. 4 ЗГР ( в сила от 21. 07. 2015 г.), т. е. в хотели, мотели и др. Твърди се, че съдът като не е допуснал исканите въпроси към вещото лице е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита. Твърди се, че тези нарушения са довело до липсата на предпоставки за обявяване на Р. Н. за избран кмет на първи тур. По тези и други съображения претендира отмяна на решението на съда и отмяна решението на ОИК.

Ответникът – Общинска избирателна комисия – Б., не ангажира становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Р. Н. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че дори и да има нарушения при продължаване на изборния ден след 20, 00 часа, те не са съществени, защото не са повлияли на крайния резултат. По отношение доводите за нарушение на чл. 99, ал. 4 ЗГР счета, че при липсата на обратно действие на нормата, съдът я е съобразил и приложил правилно относно датата на проведените избори.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, релевираните касационни отменителни основания и становищата на страните във връзка с тях, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 249, ал. 8 от ИК

, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административния съд - Д. е образувано по жалба, подадена от Д. В. П. от [населено място] в качеството й на кандидат за кмет на кметство [населено място], против Решение №284 от 27. 10. 2015г. на Общинска избирателна комисия – Б. /ОИК/ за обявяване на резултатите от изборите за кмет на кметство [населено място].

По оплакването за нарушение на материалния закон: С извършените редица процесуални действия съдът е положил дължимото старание да установи релевантните по спора факти. В тази връзка видно от протоколите от съдебни заседания са допуснати редица доказателства и доказателствени средства с цел да се установи дали са налице визираните от жалбоподателя нарушения на изборния процес. Д.е доказателства са били относими към правния спор, а по отношение на отказаните такива правилно съдът ги е преценил като неотносими и в тази връзка не се установяват допуснати съществени процесуални отношения.

Неоснователни са възраженията направени понастоящем в тази връзка, защото съдът е положил дължимата процесуална грижа да съдейства на страните съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса да ангажират съответните доказателства. Като краен резултат фактите относно 598 броя действителни гласове са установени правилно. При тези данни е обоснован извода на съда, че кандидатът за кмет Р. Н. като получил 336 действителни гласа следва да се счита за законосъобразно избран кмет на първи тур, тъй като е получил повече от половината ( 299) действителни гласове на проведените на 25. 10. 2015 г. избори за кмет на кметство [населено място]. В същото време обосновано е прието, че жалбоподателят е получила 262 от действителните гласове.

Съдът в решението си съобразно доводите на страните е извършил анализ на протокол на С.[ЕИК] от 27. 10. 2015г. /л. 54-58/ за избиране на кмет на кметство за административен район [населено място] по отношение съдържанието му, и доказателствената му стойност като официален удостоверителен документ. Прието е, че е спазена формата на протокола, съдържа всички данни, които изисква разпоредбата на чл. 440, ал. 1, 2, 4 и 5 от ИК, подписан е от съответните длъжностни лица, в него липсват възражения и особени мнения на застъпници на кандидатите. След проведената процедура по оспорване неговата материална доказателствена сила по реда на чл. 193 ГПК непосредствено от съда е установено действителното фактическо положение по отношение на действителните и недействителните бюлетини, включително и чрез изслушване на заключение на вещо лице по назначената съдебна експертиза.

Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право правилно е приел, че са били налице предвидените в чл. 452, ал. 2 от Изборния кодекс основания за обявяване с Решение №284 от 27. 10. 2015г. на Общинска избирателна комисия – Б. на Р. Н. за избран на първи тур кмет на кметство [населено място].

Наведените доводи в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.

Съдът детайлно е обсъдил допускането на лица да гласуват след 20, 00 часа ( до 20, 20 часа) като допуснатото нарушение на чл. 220 ИК, но правилно го е преценил като несъществено, тъй като броя гласували лица след 20, 00 часа обективно не би могъл да повлияе на крайния резултат при наличие на 74 гласа разлика, още повече като се има предвид, че е невъзможно да се установи тези лица за кого от двамата кандидати са гласували.

Правилно е анализирана и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗГР (Нова – ДВ, бр. 55 от 2015 г. в сила от 21. 07. 2015 г.)

”Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон” и приложението й (при липсата на изрична уредба или на норма за обратното й действие) спрямо заварените случаи на адресна регистрация на лица в такива места. Ето защо съдът е приложил точно закона такъв, какъвто е и по никакъв начин това не може да му бъда вменено в нарушение, а тъкмо обратното.

В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право.

По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 /19. 11. 2015 г., постановено по адм. дело № 643/ 2015 г. на Административен - [населено място].

Решението е окончателно.

Особено мнение: