Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП и на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Руси П. Т., чрез адв. Г.Г., против Решение №1992 от 22. 08. 2014г. на Административен съд Варна по адм. д.№597 по описа за 2014г. съответно

в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/04. 09. 2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 844/16. 01. 2014г. на и. д. директор на Дирекция „ ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице, са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 10. 2012г. по ф-ри № 41/08. 10. 2012г. и № 42/15. 10. 2012г., издадени от ЗП Ж. В. С., в общ размер на 22 000 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 805, 27 лв. и в тази

, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, с която на дружеството са определени допълнително начислените лихви в размер на 415, 50 лв., в резултат на неправомерно ползван данъчен кредит по ф-ра 592/22. 10. 2012 г., издадена от З. „ Успех 93” за продажба на имот.

В касационната жалба на ДД”ОДОП” се твърди, че решението в посочената по-горе част е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необективна преценка на събраните доказателства и необосновани фактически изводи относно реалността на доставките по фактурите на процесния доставчик, довели до нарушение на материалния закон. Съдът е следвало да съобрази, че ревизираното дружество не е доказало, че доставчикът му е разполагал с фактурираната стока. Съгласно...