Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на В. Л. в качеството и на особен представител на М. В. срещу решение № 9117 от 29. 07. 2015 г. по адм. д. № 8872/2014 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на В. Н. Л. от [населено място], в качеството й на особен представител на М. Й. В. срещу решение № РД-49-206/03. 06. 2014 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма като отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваният административен акт е издаден и в съответствие с материалноправните норми на ЗГ. Съгласно правилото на § 3, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗГ, на който се е позовал административния орган, не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Нормата на § 3, ал. 2, регламентира, че ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. Изложените в заповедта мотиви (фактическите основания за издаването му)...