Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /Д./, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /"ОДОП"/ [населено място] при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение от 29. 09. 2014 г., постановено по адм. д. № 3467/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отменен ДРА № 366/18. 10. 2002 г. на ДП "Л.", ТДД- [населено място], мълчаливо потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 от Д. /отм./ от Директора на Р. - [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения при прилагането на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че неправилно е приложен институтът на абсолютната погасителна давност, тъй като само по себи си изтичането на законоустановения 10 годишен срок не обосновава извод за незаконосъобразност на ДРА. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу ДРА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл....