Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП [населено място] против решение № 7476 от 04. 12. 2014г. постановено по адм. д. №7794/2014 по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 220421300015116/19. 08. 2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 993/03. 06. 2014г. на директора на Д“ОДОП“-С..
В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Твърди, че заличаването на едноличния търговец е основание за дерегистрация по ЗДДС, но само ако лицето не е подлежало на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, както в настоящия случай. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът - С. К. М., чрез процесуалния си представител адв. Х. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на О. отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил Акт за регистрация по ЗДДС № 220421300015116/19. 08. 2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 993/03. 06. 2014г. на директора на Д“ОДОП“-С.. За да го отмени първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като с прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се прехвърлят на новия собственик и приходите от стопанска дейност на ЕТ, а облагаемият оборот от отдаването под наем на недвижимата собственост, което жалбоподателя осъществява като физическо лице, не е достигнал изискуемия оборот от 50 000 лв. Актът за регистрация се явява в нaрушение на чл. 102, ал. 1 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно.
Правилно е приел съда, че оспореният Акт за регистрация по ЗДДС №220421300015116/19. 08. 2013г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение №993/03. 06. 2014 на Директора на Дирекция „ОДОП“-С. е незаконосъобразен и го е отменил.
От анализа на доказателствата по делото е установено, че след продажбата на търговското предприятие за физическото лице не са налице основания за задължителна регистрация, т. к. не са налице данни то да е осъществявало дейност формираща облагаем оборот. Лицето, на което е съставен акта не е извършвало доставки, в резултат от осъществена независима икономическа дейност, за която да подлежи на задължителна регистрация. Фирмата на ЕТ е заличен съгласно сключен договор за покупко-продажба от 17. 09. 2013 г. Акта за регистрация е връчен на 14. 03. 2014 г., поради което за физическото лице не са налице основания за регистрация.
Правилно е приел съдът, че неправилно органът по приходите при анализа на доходите на жалбоподателя е взел предвид както декларираните обороти от дейността като едноличен търговец за изминалия период. Облагаемите доставки, които са формирали облагаем оборот на едноличния търговец, след вписване на заличаването в търговския регистър, поради продажба на предприятието пораждат задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 132 ЗДДС за правоприемника. В тази връзка, съдът правилно е приел, че след заличаването на ЕТ поради продажбата на предприятието му, задължение за регистрация по ЗДДС на осн. чл. 132 от ЗДДС е възникнало за правоприемника. Целта на закона е била, създавайки задължение за подаване на заявление за задължителна дерегистрация при заличаване на едноличен търговец, освен ако самото физическо лице не подлежи на задължителна регистрация, регистрацията да премине към правоприемника, като физическото лице – собственик на едноличния търговец – да остане регистрирано единствено, ако в резултат от друга независима икономическа дейност е реализирало облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. В противен случай се обезсмисля създаденото задължение за подаване на заявление за дерегистрация при заличаване на едноличния търговец, ако във всички случаи за преценката, дали физическото лице подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, ще следва да се взема предвид оборота от декларираните приходи като едноличен търговец.
В конкретния случай правилно е прието, че не е налице основанието на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация на - С. К. М. по ЗДДС. За да е налице визираната законова хипотеза следва лицето, което е заличено от търговския регистър като ЕТ да е продължило да извършва независима икономическа дейност след заличаването му и да е достигнал законоустановения оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. По делото липсват данни, от които да се направи извод, че - С. К. М. е осъществявала независима икономическа дейност като физическо лице. Същата е посочила в декларация, че за периода 01. 01. 2012г.-31. 05. 2013г. е получавала доходи от наеми в размер на 4571лв., следователно не е достигнат оборот 50 000лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са изложени мотиви за наличие на облагаем оборот от друга дейност, осъществявана от физическото лице, поради което не може да се приеме, че лицето подлежи на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв. съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 15. 01. 2016г.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 7476 от 04. 12. 2014г. постановено по адм. д. №7794/2014 по описа на Административен съд - София-град ОСЪЖДА
Директора на Дирекция „ОДОП“ – С. при ЦУ на НАП да заплати на С. К. М. с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] сума в размер на 600 лв./шестстотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. Особено мнение: