Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Велико Т. при ЦУ на НАП, против решение № 113 от 14. 04. 2015 г., постановено по адм. дело № 900/2014 г. по описа на Административен съд - В.Т.И се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени процесуални нарушения по преценката на фактите и събраните доказателства, довели до нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, а алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - [фирма], чрез адв. Б. като процесуален представител, в отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - В. Т е отменил ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/04. 08. 2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Т., в частта му, потвърдена с решение № 462/08. 12. 2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Т., в която на дружеството е определен допълнително корпоративен данък за 2009 г. в размер на 51 025, 37 лева и лихви в размер на 22 766, 17 лева. Със същото решение е осъдил дирекция "ОДОП"- Велико Т. да заплати на [фирма] разноски в размер на 2 860 лева.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи...