Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, наименована частна жалба, от Т. П. Т. от [населено място] море, общ. Б., обл. Б. срещу решение № 721 от 17. 04. 2015 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело № 1960 по описа за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Решение, изх. № 94Т-2619-1/02. 09. 2014 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ Б., с което е оставено в сила Разпореждане № 219/28. 03. 2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Б.. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение и иска същото да бъде отменено.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Б. не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Административният съд е разгледал жалбата на Т. П. Т. от [населено място] море, общ. Б., обл. Б. против Решение, изх. № 94Т-2619-1/02. 09. 2014 г., издадено от Директора на Териториално поделение на НОИ Б., с което е оставено в сила Разпореждане № 219/28. 03. 2014 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Б.,

с което на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е изменена неговата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е установил, че обжалваното пред него решение е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. За да достигне до тези изводи е приел, че отказът на административния орган да...