Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт С. – град /ТП на НОИ С. – град/, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2650 от 16. 04. 2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 284 по описа за 2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска същото да бъде отменено.

Ответникът – Г. К. К. от [населено място] в представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Административният съд е бил сезиран с жалба на Г. К. К.

срещу решение № РО - 764/12. 12. 2014 г. на директора на ТП на НОИ – С. - град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № [ЕГН] от 22. 10. 2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е възстановена социална пенсия за инвалидност на лицето, считано от 16. 10. 2014 г. – датата на подаване на заявлението на жалбоподателя с искане за възстановяване на същата. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е посочил, че номерът на оспореното от него решение е „№ РО – 764”, съдът също в решението си посочва този номер, но от представената преписка и изложеното от жалбоподателя е видно, че правилният номер е решение „№ РО – 767”.

Решаващият административен орган - директорът на ТП на НОИ – С. – град е приел, че заявлението на Г. К. К. за възобновяване на пенсията, като депозирано...