Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. С. срещу решение № 877 от 13. 11. 2015г., постановено от Административен съд София-област, четвърти състав по адм. д.№ 973/2015г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на закона и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и повторно преброяване на всички бюлетини, подадени в секционните избирателни комисии на територията на общината и определяне на изборен резултат, съобразно установените действителни и недействителни гласове и разпределението им по партии и коалиции. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Ответникът Г. М. Г., изразява становище за основателност на касационната жалба и поддържа искането за отмяна на обжалваното решение.
О. О избирателна комисия С., М. Д. М. и С. Д. Д., не изразяват становище по касационната жалба.
Заинтересованите страни не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Настоящият състав счита, че касационната жалба е подадена в указания в обявлението преклузивен срок. В приложеното към делото обявление е отразено, че касационния жалбоподател е уведомен за обжалваното решение на 13. 11. 2015г. по телефона. В приложеното обявление, в което е отразено уведомяването, са посочени противоречиви данни относно указания срок, в който решението може да се обжалва. В първата част на обявлението е отразено, че решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок. Във втората част на обявлението е изписан диспозитива на решението, в който е указан преклузивния срок, предвиден в чл. 459, ал. 8 от ИК. Неясното посочване на срока, в който може да се обжалва съдебното решение следва да се тълкува в полза на страната, поради което настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 127/26. 10. 2015 г. на Общинска избирателна комисия С., с което са определени резултатите от проведения избор за избиране на общински съветници в [община]. Решението е оспорено от М. Д. М. – кандидат за общински съветник, издигнат от МК „За красива и социална [община]”, П. В. С. и Г. М. Г. – кандидати за общински съветници, издигнати от ПП „В.-Б.” и С. Д. Д. - кандидат за общински съветник, издигнат от МК „Промяна за [община]”.
Съдът е потвърдил като законосъобразен административен акт оспореното решение. За да стигне до този извод, съдът е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, няма превратно упражняване на власт. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че не са установени нарушения на изборната процедура, които безспорно да са променили изборния резултат, изразен в разпределението на мандатите за общинските съветници, доколкото само подобни нарушения биха могли да са основание за обявяване на избора за общински съветници за недействителен. Оспореното решение на ОИК е основано на резултатите от изборите такива, каквито са установени от съответните секционно избирателни комисии и в протокола на ОИК и е съобразено с правилата за определяне на изборния резултат, регламентирани в чл. 454 от ИК и с оглед броя на общинските съветници на [община], определен в чл. 19 от ЗМСМА. Общинската избирателна квота е определена правилно, резултатите от гласуването са определени по метода на Х. - Ниймайер, по методика съгласно приложение № 5.
Като неоснователни са преценени доводите на оспорващите страни за допуснати нарушения при отчитането на действителните и недействителните бюлетини. По тези доводи съдът е приел, че от
представените по делото протоколи на секционните избирателни комисии се установява, че нито един от тях не е подписан с възражение от член на комисията или с особено мнение. По делото не установено по време на преброяването на гласовете действителността на някоя бюлетина да е била оспорена по реда, предвиден в чл. 279, ал. 3 от ИК. Изводът за липса на нарушения при отчитане на получения изборен резултат е мотивиран и с гаранциите предвидени в Изборния кодек като начина на формиране на изборните комисии, възможността за при преброяването на бюлетините да присъстват застъпници, наблюдатели и кандидати. При осигурената максимална прозрачност, както и с оглед липсата на особени мнения, възражения и жалби при отчитане на изборния резултат, съдът е приел, че твърдените нарушения, които да са повлияли или са могли да повлияят на обявения изборен резултат не са доказани.
Като неоснователен е преценен доводът за допуснато нарушение на изборните правила с продължаване на изборния ден до 20 часа, което е създало суматоха и е повлияло при отчитане на получения изборен резултат. По тези доводи, съдът е приел, че възможност за продължаване на изборния ден е допустима и изрично е регламентирана с разпоредбата на чл. 220, ал. 2 от ИК. След като законът е допуснал възможност за гласуване след 19, 00часа, то не може да се приеме, че стриктното прилагане на законовите норми съставлява нарушение на изборния процес.
С оглед на тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение, с което е обявен изборния резултат от проведените избори за избиране на общински съветници.
Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
Основния довод, който се поддържа в касационната жалба е за неправилно отчитане на получения изборен резултат, с твърдение, че при преброяване на бюлетините неправилно са били отчетени действителните и недействителните гласове. В тази връзка касационния жалбоподател твърди, че неправилно съдът е отказал да извърши повторно (ръчно) преброяване на бюлетините, с което е възпрепятствал възможността да докаже твърденията си за допуснати нарушения, които са дали отражения на обявения изборен резултат.
Тези доводи са неоснователни. На първо място следва да се отбележи, че изборната система в Р България не познава друг вид отчитане на изборния резултат освен „ръчното” преброяване на изборните бюлетини от членовете на секционните избирателни комисии. С доказателственото искане, което съдът не е уважил, се цели изцяло преповтаряне на изборната процедура и извършване на всички онези действия, които законът е възложил на изборната администрация. В този смисъл съдът не е длъжен при формалното посочване на доказателственото средство да допусне и събере соченото доказателство. При произнасяне по направеното доказателствено искане съдът преценява дали исканото доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо. В случая преценката на съда по отношение на относимостта и необходимостта от събиране на соченото доказателствено средство е направена след съобразяване на обективните данни, които отразяват протичането на изборния процес. По делото са представени секционните протоколи, които съставляват официални удостоверителни документи, включително и по отношение на отразените данни за обстановката, при която са проведени изборите. В тези протоколи не са отразени особени мнения на членове на секционните комисии, които са представители на различни политически партии и коалиции, не е отразено да са постъпили възражения и жалби от присъстващите при преброяването застъпници, наблюдатели и кандидати.
Законовата уредба на изборния процес предвижда различни механизми, чрез които се осигурява публичност и прозрачност при осъществяване на правомощията на изборната администрация. Именно тези механизми препятстват възможността за манипулиране на изборния резултат, който се отразява в протокола на секционната избирателна комисия. В този смисъл представените по делото официални документи удостоверяват обективно получения изборен резултат, поради което не е налице необходимост от събиране на соченото доказателствено средство, което цели единствено повтаряне на всички действия, възложени на избирателната комисия. В този смисъл е решение № 9 от 26. 11. 2009г., постановено от Конституционния съд по к. д. №8/2009г.
В хода на производството по оспорване на решението са разпитани свидетели, чиито показания съдът е преценил, както в тяхната съвкупност, така и с оглед представените по делото писмени доказателства. Анализа на показанията на свидетелите, направен в касационната жалба, е изведен едностранно и без да се обсъждат показанията на другата група свидетели, както и релевантните факти, установени с представените по делото писмени доказателства. Правните изводи на решаващия съд са изведени при цялостна преценка на събраните доказателства, така както го задължава принципа за дирене на обективната истина.
С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на закона и необоснованост на изводите на решаващия съд. В тази връзка следва да се отбележи, че искането в касационната жалба за събиране от касационната инстанция на соченото доказателствено средство е и недопустимо, с оглед изричната забрана на чл. 219, ал. 1 и чл. 220 от АПК.
По изложените съображения, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 877 от 13. 11. 2015г., постановено от Административен съд София-област, четвърти състав по адм. д.№ 973/2015г. Решението е окончателно. Особено мнение: