Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк.В. М., против решение №255 от 07. 05. 2015г., постановено по адм. дело №885/2014г. на Административен съд Пазарджик. С него по жалба на [фирма] е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“ /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., за кампания 2013г., с изх. №02-130-2600/7555 от 24. 09. 2014г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, в частта му, с която е наложена на [фирма] санкция и му е отказано изплащане на субсидията по АЕП в размер на 7 680. 25 лева. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. При алтернативност се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за извършване на съответните съдопроизводствени действия.
Ответникът – [фирма], чрез пълномощник адв.Ч. Ч., с представени писмен отговор на касационната жалба, счита обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.
Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“ /АЕП/ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., за кампания 2013г., с изх. №02-130-2600/7555 от 24. 09. 2014г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, в частта му, с която е наложена на [фирма] санкция и му е отказано изплащане на субсидията по АЕП в размер на 7 680. 25 лева.
С обжалваното решение №255 от 07. 05. 2015г., постановено по адм. дело №885/2014г. на Административен съд Пазарджик, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издателят на уведомителното писмо е допуснал нарушения на реда, предвиден в чл. 24, ал. 4, чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, тъй като не е предприел изискваните по тези разпоредби други подходящи административни процедури, в т. ч. проверка на място, както и не е изискал от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. С това той допуснал нарушения на чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна.
При неизяснен от фактическа страна спор първоинстанционният съд не е изложил и относими правни изводи по съществото на спора. Единствените мотиви на административния съд касаят неспазване на реда по Регламент (ЕО) № 796/2004г. на Комисията. Този регламент обаче е отменен от 01. 01. 2010г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията от 30. 11. 2009г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е било подадено след 01. 01. 2010г., то разпоредбите на отменения Регламент №796/2004г. не могат да намерят приложение.
Но дори отменения Регламент №796/2004г. няма чл. 24, ал. 4, на която се е основал административния съд. Дори да се приеме като техническа грешка, и че съдът е имал предвид 24, ал. 2 от него, то няма нарушение и на тази разпоредба, нито на останалите сочени от него разпоредба на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от регламента. Мотивите на административния съд са свързани с неизвършване от административния орган проверка на място, както и това че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място и не запознал с него земеделския производител. На първо място тези мотиви противоречат на събраните по делото доказателства, тъй като по процесното административно производство е извършвана проверка на място
– по делото са приложени от л. 23 до л. 68 доказателства за извършената проверка на място, сред които контролен лист за проверка на място и доклад. Тези доказателства са напълно игнорирани от административния съд. Но дори такава да не беше извършена, то не може да се приеме, че това съставлява процесуално нарушение. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 26, т. 1 от неправилно приложения отменен Регламент №796/2004г., както и чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията от 30. 11. 2009г. След като проверката на място не е задължителна, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009г. на Комисията.
Административният съд не си е изяснил предмета на спора и не е събрал и обсъдил относими доказателства за конкретния спор.
Според изложеното в уведомителното писмо - колони 4 и 6 от таблицата на л. 2 и колона 9 от таблицата на стр. 4 и обяснителните бележки към тях, се установява, че частичният отказ за финансово подпомагане е на три основания. Първото от тях /колона 6 от таблицата на л. 2/ е чл. 43, ал. 3, т. 4 (изм.) и т. 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба №105 от 22. 08. 2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба №105/ - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Второто е по колона 4 от таблицата на л. 2 и е по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 от 6. 04. 2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. /Наредба №11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А третото основание за частичния отказ от финансово подпомагане е по колона 9 от таблицата на стр. 4 – чл. 16, пр. 2 от Наредба №11 във вр. с т. 8.2. 1 от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. – неспазване на изискване по управление
на заявената дейност, относно въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите, а именно – спазване на петгодишен план за поне четириполно сеитбообращение за пет години /предвид представения на л. 184 от делото план за сеитбообращение/.
По тези фактически и правни основания административният съд не е изложил мотиви. За първото основание не са събрани доказателства, тъй като приетата по делото експертиза не е дала еднозначен отговор дали след разчитане на цифровата ортофотокарта за имотите по уведомителното писмо дали те действително не се стопанисват от заявителя и дали правилно са изключени от специализирания слой. Освен това видно от заключението на вещото лице, то не е прави разлика от теренни проверки и проверки на място. А от обясненията му в с. з. на 17. 03. 2015г. става ясно, че вещото лице не само не е обсъдило, но и изобщо не е било запознато с извършената проверка на място, коментирана по-горе. За тази част от уведомителното писмо касационният съд не може да се произнесе освен поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, но и защото трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно – чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК.
За второто посочено основание по уведомителното писмо са събрани необходимите доказателства в административното производство – както заключението на вещото лице по СТЕ, така и писмени доказателства по установените застъпвания и доказателствата за ползването на имотите. Те обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд.
Относно третото основание по уведомителното писмо също са събрани необходимите доказателства – заключението по допълнителната експертиза, както и писмените доказателства на л. 20, л. 29, л. 184, л. 244 и л. 266. Те обаче също не са обсъдени от административния съд.
Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да назначи нова експертиза, която да даде отговор на посочените по-горе въпроси. След това административният съд следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. Той следва да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в оспорваната част на уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му.
Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №255 от 07. 05. 2015г., постановено по адм. дело №885/2014г. на Административен съд Пазарджик.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. Особено мнение: