Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Р. И. Л., подадена чрез адвокат Д. Г. – АК – В., против решение № 2174/12. 12. 2014 г. по адм. дело № 2729/2013 г. на Административния съд –Б.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Налице е несъответствие между фактическите констатации и изводите на съда по отношение на факта на увреждането. Според касационния жалбоподател крайният резултат от бездействието на длъжностните лица е настъпил на 22. 02. 2010 г., поради което давността за предявяване на иска не е изтекла. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважена жалбата.

Ответниците по касационната жалба – Министерството на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията"– С., редовно призовани, се представляват се от юрисконсулт Л. Н.. Счита решението за правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Предявеният иск е погасен по давност, а по делото е установена липса на бездействие от страна на длъжностните лица, които са предприели необходимото за лечението на ищеца.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество – неоснователна. Законосъобразни са изводите на съда, че не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска. Неоснователни са твърденията, че не са предприети действия от страна на фелдшера във връзка с пневмонията на касатора. В съответствие с разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и ТР № 3/22. 04. 2004 г. ОСГК на ВКС съдът е определил началния момент на погасителната давност, а именно – момента на преустановяване на незаконните според жалбоподателя бездействия, който представлява момента на хоспитализацията му на 27. 02. 1999 година. Законосъобразно искът е отхвърлен поради изтекла давност. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд – трето отделение,...