чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) , във връзка с
чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) .
Образувано е по жалба на Б. Х. Л. против решение № 812100-22320/19. 11. 2014г. на министъра на вътрешните работи, с което й е предоставен достъп до нейните лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със задържания за криминални прояви. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения административен акт по отношение на установеното в чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД изискване, съгласно което съобщението до лицето трябва да бъде в разбираема форма, съдържащо личните му данни които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. Оспорващата твърди, че е поискала информация относно налична криминалистична регистрация и регистрация за притежание и употреба на наркотични вещества, а такава в решението не се съдържа. Моли съда да счете жалбата за основателна с всички произтичащи от това законни последици.
Ответната в производството страна – министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на постановения административен акт.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, П. отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК
, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК
вр. с чл. 146 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, в който смисъл е изричното изявление на процесуалния представител на ответника, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК , от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 от АПК
, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на административното производство е сложено с подаването на заявление за достъп до лични данни per. № Я-37927/21. 10. 2014 г. по описа на СДВР от Б. Х. Л..
В заявлението си, постъпило в МВР с писмо вх. № 8121в-11656/24. 10. 2014 г. от СДВР, оспорващата е направила искане да й бъде предоставен достъп до личните й данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със задържания за криминални прояви, в това число за притежание и употреба на наркотични вещества.
В проведеното административно производство, органът установява, че заявлението е депозирано по реда на чл. 25, ал. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗЛД във връзка с чл. 34, ал. 1 от Инструкция № 1з-381/10. 03. 2009 г. за реда за обработка на лични данни в Министерството на вътрешните работи. Заявлението е подадено лично от заявителката по реда на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 9, ал. 2, пр. 1 от Вътрешните правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в Министерство на вътрешните работи, утвърдени със заповед № 1з-1943/24. 09. 2012 г. на министъра на вътрешните работи („Вътрешните правила"). Заявлението отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 4 от Вътрешните правила.
В резултат на гореизложеното административния орган, намира искането за допустимо, а разгледано по същество - основателно. Въз основа на приложената към преписката справка от информационните фондове на МВР се установява, че в А. „Централен полицейски регистър" се обработват следните лични данни на Б. Х. Л., ЕГН: [ЕГН], по критериите, посочени от нея в заявлението й:
- извършител по заявителски материал (ЗМ) № 2194/25. 08. 2013 г. по описа на 01 РУП-В. при ОДМВР-В. - за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК);
- доведено лице-заподозрян - задържане от полицейски орган на 25. 08. 2013 г., въведено от 01 РУП-В. при ОДМВР-В., per. № 934/2013 г.
Установено е, че търсената информация не представлява държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ) и не е служебна тайна, включена в Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, обявен със заповед № 8121з-773/24. 10. 2014 г. на министъра на вътрешните работи. В решението е постановено искането за предоставяне на достъп до личните данни на Б. Х. Л., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със задържания за криминални прояви да бъде уважено. Към решението е приложена и справка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспореният пред настоящата инстанция акт е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК
, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Решението е издадено от орган, в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл. 29 от ЗМВР, съгласно който администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи. Оспореното решение е обективирано в предписаната от закона форма, съдържа реквизитите, посочени в
, както и необходимите мотиви за неговото издаване. В него изрично са посочени фактическите обстоятелства и правните основания, послужили за издаването му. С оглед на това съдът намира, че решението е постановено след изясняване фактите, които са от значение за спора.
Административният орган е спазил административно-производствените правила. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЗЛД, правото на достъп по
чл. 26
е осъществено с писмено заявление до администратора на лични данни. В производство по преценка редовността на депозираното заявление по чл. 30 от ЗЗЛД, административният орган прави извод за неговата допустимост и основателност. В изпълнение на предписанията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни се съобразява с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията по
чл. 28, ал. 1
и предоставя достъп до същата.
Единственото оплакване в жалбата е досежно неправилното приложение на нормата на чл. 28, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, съгласно която съобщението до лицето трябва да бъде в разбираема форма, съдържащо личните му данни които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник.
АПК не съдържа легална дефиниция на термина „форма”. Макар, че не е дефинирал термина, в чл. 59, ал. 2 АПК законодателят го е употребил съвместно с „писмена” и чрез това го е обвързал с начина на външно изразяване на индивидуалния административен акт, с неговия материализиран вид. Систематичното тълкуване на понятието „писмена форма”, в контекста на заглавието на чл. 59 от АПК – „форма на индивидуалния административен акт”, дава основание да се приеме, че по смисъла на чл. 59 АПК именно външния начин на изразяване на акта е неговата форма. Безспорно постановения писмен административен акт отговаря на законово изискване за валидност.
Спорен от правна страна е въпроса относно въведеното с нормата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД изискване за разбираемост на формата на съобщението до лицето относно личните му данни, които се обработват. Легална дефиниция в ЗЗЛД на въведеното от законодателя понятие “разбираема форма” не е установена, но членството на Р. Б в Европейския съюз обуславя интеграцията на общностния правов ред в националната правна система при спазване на установените принципи за неговото прилагане - непосредствено действие, примат и директен ефект. Съдът на Европейския съюз (С.) се е произнесъл по преюдициално запитване във връзка с идентичен казус с решение на съда от 17 юли 2014г. по съединени дела С-141/12 и С-372/12, като на основание
чл. 633 от ГПК (Г. П. К) (ГПК)
, приложим по силата на
чл. 144 от АПК
практиката на С. е задължителна за всички съдилища и учреждения в РБългария. С. установява, че разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, доколкото уреждат обработката на личните данни, които могат да засегнат основните свободи, и по-специално правото на личен живот, задължително трябва да се тълкуват в светлината на основните права. Съгласно постоянната практика на Съда те са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи Съдът и понастоящем са закрепени в Х. на основните права на ЕС. В член 8, параграф 2 от Х., който гарантира правото на защита на личните данни, в частност се предвижда, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него. Член 12, буква а) от Директива 95/46 е разпоредбата за прилагане на това изискване. Тази разпоредба на цитираната директива предвижда, че държавите членки гарантират на всяко съответно физическо лице правото да получи от администратора без ограничение, на разумни интервали от време и без прекалено заобикаляне или разходи съобщение в разбираема форма относно данните, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник. С това Директивата 95/46 наистина задължава държавите членки да гарантират, че всяко съответно физическо лице ще може да получи от администратора на лични данни съобщение за всички негови лични данни, които този администратор обработва, но същевременно тя оставя на държавите членки грижата да определят каква конкретно трябва да е материалната форма на това съобщение, с условието тази форма да е “разбираема”, тоест да позволява на съответното физическо лице да се запознае с данните и да провери дали са точни и дали се обработват в съответствие с Директивата, за да може евентуално да упражни правата си по член 12, букви б) и в)и членове 14, 22 и 23 от Директивата.
Освен примата на общностното право, следва да се акцентира върху обстоятелството на пълно съответствие на предписанията на цитираната разпоредба - чл. 12, буква а) от Директива 95/46 и въведеното от националното законодателство изискване по чл. 28, ал. 1,т. 2 от ЗЗЛД. В случая съобщението до заявителката е в описателен вид, съпроводено с конкретни данни в справка. Описателната писмена форма дава възможност да се проследи информацията при внимателен прочит и възприемането на съобщението до нея не е затруднено поради наличие на диаграми, графики или таблици.
По отношение на възраженията на оспорващата досежно липсата на информация в процесното решение относно налична криминалистическа регистрация и регистрация за притежание и употреба на наркотични вещества, процесуалният представител на ответника в съдебно заседание ясно и категорично заявява, че с административния акт е предоставена цялата информация, която се обработва в А. „Централен полицейски регистър“ за лицето и неговите криминални прояви и задържания. Липсата на друга налична информация, води на извод обуславящ неоснователност на наведените доводи.
С постановяване на оспореното решение, процедурата е изиграла значението си на средство за достигане на съобщение до заявителката, с което е осъществена целта на закона – контрол върху администратора на лични данни по отношение на обработените от него такива, засягащи праната сфера на жалбоподателката.
Предвид гореизложеното и обстоятелствата по спора – решение № 812100-22320/19. 11. 2014г. на министъра на вътрешните работи, с което е предоставен пълен достъп до личните данни на оспорващата, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със задържания за криминални прояви и приложената към него справка, съдът намира че административният орган е приложил правилно закона, спазил е нормата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и наведените доводи за неразбираемост на формата на съобщението са неоснователни.
В съответствие с горното, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК
, състав на П. отделение на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Х. Л. против решение № 812100-22320/19. 11. 2014г. на Министъра на вътрешните работи, с което й е предоставен достъп до нейните лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със задържания за криминални прояви.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Особено мнение: