Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба

на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП против Решение №5617 от 02. 09. 2014г. на Административен съд София-град по адм. д.№ 67/2014г., с което по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/10. 06. 2013г. на орган по приходите при ТД на НАП С., в частта му, с която на ревизираното дружество е установен корпоративен данък за 2003г. в размер на 127 276, 05лв. главница и 77 027, 61лв. лихви при деклариран корпоративен данък в размер на 58 666лв., като по възражението за погасителна давност на ревизираното лице органите по приходите са признали установените 68 610, 05лв. главница за довнасяне и 77 027, 61лв. лихви за погасени по давност на осн. чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 1 ДОПК.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и че погасяването на установените с РА задължения за корпоративен данък не обосновават отмяна на акта. При изтичане на давностния срок следва само да се отпише вземането, като може да се извърши прихващане с него. Изтичането на давностния срок води до погасяване не на самото задължение, а на възможността то да бъде събирано принудително. Затова органите по приходите, като са започнали ревизионното производство в срока по чл. 109 ДОПК законосъобразно са определили по основание и размер процесните задължения и невъзможността за принудителното им изпълнение не влияе върху законосъобразността на РА. От друга страна, самото отписване на вземането не може да се осъществи без предварително вземането да е установено, което става с РА. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], Източна тангента, №110, чрез адв. Д.М., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор....