О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

София, 08.01.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3586 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Г. В., чрез процесуален представител адв. В. В., против въззивно решение № 269 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 358/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е отменено изцяло решение № 72 от 03.03.2025 г., постановено по гр. д. № 565/2024 г. по описа на Районен съд - Пещера и вместо него е постановено друго, с което по иска на Т. П. Б. и С. Е. К. против Ф. Г. В. е развален обективирания в нотариален акт № ... от ... г., том ..., рег. № ..., нот. д. № .../... г. на нотариус Г. В. /вписан с вх. рег. № 388 от 12.03.2016 г., акт № ..., том ..., дело № 173/2016 г. в Служба по вписванията при Районен съд - Пещера/ договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 07.04.2016 г., с адрес на имота: [населено място], ул. „Г. Б. № ..., ет. ..., предназначение: самостоятелен обект – жилище, апартамент в сграда, брой нива на обекта – 1, площ – 70,27 кв. м., прилежащи части ид. ч. от тавана и ид. ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – ..., над обекта – .... С решението жалбоподателката е осъдена за разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация Т. П. Б. и С. Е. К., подаден чрез процесуалния им представител адв. Т. К., в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, като същото е правилно и законосъобразно. Претендират разноски за касационната инстанция.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че ищците Т. П. Б. и С. Е. К. сключили с ответницата Ф. Г. В. договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .../... г. на нотариус Г. В. с рег. № 545 на НК, като закупили от нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., находящ се в [населено място], [улица], ет. ..., находящ се в сграда № ..., състояща се от три надземни етажа от нулев до втори включително, разположена в ПИ с идентификатор ..., представляващ жилище с площ от 70.27 кв. м., ведно с прилежащи части от тавана и общите части на сградата. Продавачката се легитимирала като собственик с постановление № 108/29.01.2016 г. за възлагане на недвижим имот на ДСИ М. Г. при Районен съд - Пещера. Владението на имота не било предадено след изповядване на сделката, тъй като имотът се задържал от И. К. К. и М. К. А., последната като пряк и законен наследник по отношение на процесния имот по делбено дело № 883/2011 г. не е участвала в делбата. Тя предявила иск за обявяване нищожност извършената делба и решенията по допускане на делбата, както и по изнасяне на имота на публичен търг били обявени за нищожни. Този факт ищците са твърдели, че са узнали от определение № 50074 от 17.03.2023 г., постановено по гр. д. № 2929/2022 г. на ВКС, I г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение по гр. д. № 837/2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение по гр. д. № 339/2016 г. на Районен съд - Пещера, с което е прогласена за нищожна съдебната делба. Видно е от приложеното гр. д. № 366/2016 г. по описа на Районен съд - Пещера, че страните в настоящия спор е предявен ревандикационен иск против И. К. К. и М. К. А. за същия имот на 28.04.2016 г. В това производство с молба от 10.06.2016 г. е предявен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Производството е било спряно до приключване на производството по гр. д. № 339/2016 г. и впоследствие прекратено, поради оттегляне на иска. Въззивният съд се е аргументирал, че възникналата хипотеза е такава, че би могло да се направи аналогия с предвидените последици при евикция. Фактическата власт изобщо не е предадена на купувачите, именно поради претенциите на трети лица за права върху имота. Не е установено по делото купувачите да са били недобросъвестни и да са имали знанието, че и трети лица имат права върху имота. Не е равнозначно на такова знание, знанието им, че продавачката не е въведена във владение на имота и в него се намират други лица. Именно поради това, те не са предприели действия по разваляне на договора, а са направили опит да ревандикират имота. Като страни в това производство, те са узнали към момента на предявяване на насрещния иск с правно основание чл. 76 ЗН за наличие на претенции от трети лица. Неизпълнението на задължението от страна на продавачката да прехвърли собствеността върху имота е основание за разваляне на договора. По отношение на имота, с влязло в сила решение е установено, че съсобствеността не е прекратена и правата на ищцата в тази съсобственост са незначителни. Въззивният съд не е възприел схващането на първоинстанционния съд, че началният момент на давностния за предявяване на иска за разваляне на договора срок е 2016 г., тъй като тогава на ищците е станало известно, че не могат да получат фактическата власт върху имота, поради претенции на трети лица. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е установено с влязло в сила решение правото на собственост върху процесния имот в полза на трето лице, в конкретния казус – от датата на влизане в законна сила на решението, с което делбата е прогласена за нищожна.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е формулирала е следните два правни въпроси: 1. „От кой момент нататък започва да тече предвидената от закона погасителна давност относно иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради непредаване на вещта, предмет на сделката?“ и 2. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да посочи изрично въз основа на кои от тях приема за установен един или друг факт?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, първият с решение № 1103 от 12.12.2008 г. по гр. д. № 4850/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 500 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. № 66/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 20 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 1958/2018 г. на ВКС, II г. о. и др., а вторият с решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 на ВКС, IV г. о., определение № 443 от 29.06.2011 г. по т. д. № 1087/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, II г. о., Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОГТК, решение № 134 от 08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 118 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 149/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Въпросите са обусловили правните изводи на въззивния съд, но не са решени в противоречие с цитираната от касатора и служебно известна на настоящия състав практика на ВКС. По първия въпрос: с решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че осъществена евикция е налице, когато третото лице по смисъла на чл. 188 ЗЗД е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална евикция – когато правата на третото лице само са предявени по съдебен ред или не са предявени, но могат да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Посочено е, че законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в бъдеще /вж. Тълкувателно решение № 1/2019 от 2.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ВКС, ОСГТК/. С решение № 41 от 05.05.2015 г. по т. д. № 85/2013 г. на ВКС, I т. о. е възприет така изведения в задължителната практика на ВКС разграничителен критерий между евентуална и осъществена евикция и в съответствие с него е прието, че когато продадената вещ принадлежи на трето лице /изцяло или отчасти/ или тя е обременена с права на трето лице, които могат да бъдат противопоставени на купувача, съдебно отстраняване на купувача е налице, когато с влязло в сила съдебното решение е уважен иска, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача. Отдадено значение е, че се противопоставят права, а не изпълнение. В настоящия случай лицата, имащи противопоставими на ищците права върху имота, са ги заявили с исковата молба за нищожност на делбата и за ищците е съществувала реалната заплаха от предстоящо или евентуално отстранение. По приложението на чл. 114 ЗЗД има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна. За уважаването на иска с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено, че продавачът е изпълнил неточно задължението си да прехвърли вещта /чл. 187 ЗЗД/ поради реално съществуващи права на трети лица по отношение на вещта, които могат да се противопоставят на купувача. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който е установено с влязло в сила решение правото на собственост върху процесния имот в полза на трето лице. Решението като краен резултат е съобразено си цитираната практика. По втория въпрос: въззивният съдът е мотивирал решението си в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства, включително при съобразяване установеното от приложеното гр. д. № 366/2016 г. по описа на Районен съд - Пещера. Оплакванията на касатора по съществото си се отнасят до правилността на крайните изводи на съда, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.

В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото, касаторът Ф. Г. В. следва да заплати ответниците по касация направените от тях разноски в касационното производство за адвокатски хонорар – сумата 409,03 евро /респ. 800 лева/.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269 от 19.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 358/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА Ф. Г. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Т. П. Б., ЕГН [ЕГН] и С. Е. К., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], [улица], сумата 409,03 евро /респ. 800 лева/ – разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: