Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. П. в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт С. П., срещу Решение № 1965 от 02. 11. 2020 г., поставено по адм. дело № 1726/2020 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, с което по жалба на „КА-КА 2016“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-331-0074295 от 17. 06. 2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. П. при ЦУ на НАП, и НАП е осъдена да заплати на „КА-КА 2016“ ЕООД деловодни разноски в размер на 550, 00 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Изразява се убеждение, че издаване на процесната заповед административният орган се е мотивирал относно продължителността на срока, като при определянето му е съобразил както характера на извършеното нарушение, така и местоположението на търговския обект. Счита се също така, че стойността на контролната покупка е ирелевантен факт, неотносим към целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т. ч. и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „КА-КА 2016“ ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Ц. К., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, като моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на АС - Пловдив, както и да присъди разноски за касационната инстанция съгласно представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение АС – Пловдив е отменил Заповед за налагане ПАМ № ФК-331-0074295 от 17. 06. 2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. П. при ЦУ на НАП, с която на „КА-КА 2016“ ЕООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., [адрес], стопанисван от „КА-КА 2016“ ЕООД, :[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и целта му.
На първо място, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0074295/10. 06. 2020 г., АС – Пловдив е приел за установено, че на 10. 06. 2020 г. в 09:05 ч. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., [адрес], стопанисван от „КА-КА 2016“ ЕООД, :[ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13. 12. 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно при извършена контролна покупка – 1 бр. студен чай на стойност 1, 50 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел Датекс DP 25 с ИН на ФУ: DT575492 и ИН на ФП: 02575492, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на покупката.
При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба).
Според първоинстанционният съд, обаче, административният орган не е формирал надлежни мотиви досежно срока за налагане на мярката и съответствието ѝ с целта на закона. Обосновал е извод, че в конкретния случай, предвид ниския размер на неотчетената продажба, размерите на търговския обект, липсата на данни и твърдения търговецът да е бил неизряден към фиска, невисоката отчетена положителна касова наличност, вредните последици за фиска са в минимален размер, с оглед на което определеният 14-дневен срок за запечатване на обекта е необоснован и немотивиран. Изложени са мотиви, че избирайки необосновано висока продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По делото няма спор за факти. При извършена на 10. 06. 2020 г. в 09:05 ч. контролна покупка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П., [адрес], стопанисван от „КА-КА 2016“ ЕООД, :[ЕИК], на стока – 1 бр. студен чай на стойност 1, 50 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично е посочено в съставения ПИП сер. АА № 0074295/10. 06. 2020 г. - л. 13 - л. 15 от първоинстанционното дело. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. П. при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Настоящата инстанция, споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, както и за нарушение на принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК.
При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 – дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено.
В тази връзка видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какъв е оборотът на обекта, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е „надлежно мотивиран“. Единствено местоположението и големината на обекта, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране на значителни обороти не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.
На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН) законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на „КА-КА 2016“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева за касационната инстанция.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1965 от 02. 11. 2020 г., поставено по адм. дело № 1726/2020 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „КА-КА 2016“ ЕООД, с :[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. П.,[адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 500, 00 (петстотин) лева. Решението не подлежи на обжалване.