Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 101 и сл. от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба на Л. М., живуща в гр. К., Канада, подадена против решение № 2325-НС от 27 март 2021г., постановено от Централната избирателна комисия. Според жалбоподателката с обжалваното решение е ограничен състава на СИК Квебек, Канада, на трима членове. С жалбата се релевират възражения за незаконосъобразност на атакувания адм. акт, изразяваща се това, че съставът на СИК, в който е включена и оспорващата, е оставен да бъде от трима души. Жалбоподателката излага аргументи за несъответствие с изискването на чл. 92, ал. 4 ИК, в който текст минималният брой членове на СИК е 5 и твърди, че неправилно е тълкувана нормата на чл. 28, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14. 05. 2020 г.). Изразява становище, че оспореният акт не отговаря на целта на горепосочения закон, който има охранителен характер, а не цели да ограничи съставите на СИК. Претендира отмяна на обжалваното решение, като неправилно и съдът да укаже увеличаване броя на членовете на СИК, Квебек, Канада.
Ответникът - Централната избирателна комисия /ЦИК, Комисията/ не изразява становище по жалбата.
По ДОПУСТИМОСТТА на оспорването: Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на Л. М. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в преклузивния тридневен срок за обжалване, визиран в чл. 58, ал. 1 ИК от лице, което е назначено за член на СИК № 322600276, Квебек, Канада.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на оспорването: Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 2325-НС от 27 март 2021г. в раздел I и II ЦИК изменя и допълва решение № 2277-НС от 22. 03. 2021г. по отношение на съставите на СИК извън страната, а в раздел III е допусната поправка на технически грешки в решение 2277-НС от 22. 03. 2021г. Жалбоподателката не е конкретизирала в коя точно част оспорва процесното решение. Съдът констатира, че оспореният административен акт е издаден от ЦИК на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6, чл. 104 и чл. 105 във връзка с чл. 102 ИК. Атакуваното решение на ЦИК е постановено въз основа на постъпили предложения от партиите и коалициите, участвали в проведените консултации за назначаване на СИК извън страната, както и от Министерството на Външните работи за смени на предложени от тях членове на СИК извън страната.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Оспореното решение е издадено от компетентния за това административен орган, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ИК, като същото е постановено в изискуемата писмена форма и индивидуализирано с номер и дата на издаване.
Настоящият състав установи, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В обжалваното решение са посочени правни основания за издаването му и същото е мотивирано с фактически основания за произнасянето му, които се съдържат в документите, намиращи се в приетата по делото административна преписка, представена от страна на ЦИК, включително и в Протокол № 321 от заседанието на ЦИК, проведено на 27 март 2021г. Съдът намира, че в случая са спазени и законовите изисквани за кворум и мнозинство – решението е прието с 12 гласа „за“ и няма гласували „против“.
Решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени сочените от оспорващата нарушения на материалноправни норми. Жалбоподателката твърди противоречие с чл. 92, ал. 4 ИК, в който текст регламентираният минимален брой членове на СИК е 5 и развива тезата, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14. 05. 2020 г. ), и, че оспореният акт не отговаря на целта на горепосочения закон, който не цели ограничаване съставите на СИК. Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателката и го намира за неоснователно. Това е така, защото в обжалваното решение, нито в един от неговите раздели, с които се изменя и допълва решение № 2277-НС от 22. 03. 2021г. и е допусната поправка на технически грешки в същото решение, не е предвидена някаква промяна или отстраняване на грешка по отношение броя на членовете на процесната СИК № 322600276, Квебек, Канада. Както самата жалбоподателка е вписала в жалбата си, съставът на горепосочената СИК е останал от 3 членове. Следователно СИК, в която безспорно Л. М. е назначена за член, е извън промените, регламентирани с обжалвания от нея административен акт. С оглед на това решаващият съдебен състав намира, че с оспореното решение на ЦИК не е осъществена негативна промяна, засягаща или застрашаваща в някаква степен правата и законните интереси на жалбоподателката. Ето защо изложените в жалбата твърдения за нарушения на материалноправите норми на чл. 92, ал. 4 ИК и чл. 28, ал. 4 от Закон за изменение и допълнение на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, както и за противоречие с целта на закона, са относими не към процесния административен акт, а към постановеното от ЦИК предходно решение № 2277-НС от 22. 03. 2021г., с което са назначени съставите на СИК извън страната, вкл. СИК № 322600276, Квебек, Канада в Квебек, Канада, което решение в тази му част не е обжалвано от страна на Л. М. и същото е влязло в сила. Развитите от жалбоподателката оплаквания не следва да бъдат обсъждани в настоящото съдебно решение, тъй като са извън предмета на този процес и касаят решение на ЦИК, което в частта досежно процесната СИК е стабилен административен акт.
За пълнота на изложението следва да се има предвид, че атакуваното решение на Комисията е постановено по постъпили предложения от партиите и коалициите, както и от Министерството на външните работи, в който смисъл са и нормите на чл. 104, ал. 2 и чл. 105 ИК. В случая жалбоподателката е подала на 21. 03. 2021г. Заявление за увеличаване броя членовете на СИК, гр. К., адресирано до председателя на ЦИК, постоянния секретар, ръководител група „Избори 2021“ в МВнР и до посланика на Р. Б в Канада, но същата не е измежду лицата, които са визирани от законодателя в приложимите разпоредби на чл. 104 и чл. 105 ИК, а и няма данни, че тя представлява организация на български граждани в съответната страна.
По изложените съображения настоящият състав прецени оспорването като неоснователно, което обстоятелство налага отхвърляне на жалбата.
По РАЗНОСКИТЕ: Страните не претендират присъждане на разноски.
На основание на горното и на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. М., живуща в гр. К., Канада, подадена против РЕШЕНИЕ № 2325-НС от 27 март 2021г., постановено от Централната избирателна комисия. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и на отмяна.