Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 429/04. 11. 2020 г. на Административен съд отм. а Загора, постановено по адм. дело № 716/2018 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-24-1204065-091-001/16. 07. 2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив за установеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 година в размер на 1 313. 55 лева и лихви за просрочие в размер на 977. 13 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че за 2010 година на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели отчетени от "Сити груп 2" ООД амортизации за лек автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе" с 6+1 места, поради неизползването му в икономическата дейност на дружеството. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът - "Сити груп 2" ООД, чрез адв. И. З. моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, като счита, че при определянето му следва да се бъде съобразен обжалвания материален интерес.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, а по същество - за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по...