Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар П. К. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 7217/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

А. П. ЕООД, гр. София, чрез адв. Ц. В. обжалва решение № 3391/25.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6975/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002219003787-091-001/07.01.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София в оспорената част за начислен ДДС в размер на 56 749.15 лева на основание чл. 86, ал.2 от ЗДДС и непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 400 лева на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че правните изводи и фактическите констатации на първоинстанционния съд са в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че е доказал реалното осъществява на вътреобщностни доставки с получател В. WOOD TRADER J.D.O.O. от представените копия от международни товарителници, издадени от превозвача Б. С. Т. 2016 ЕООД, фактури за извършени транспортни услуги от Галев ЕООД, заявки - договори за транспорт от ревизираното дружество до Галев ЕООД и заявки за доставка на продукти от контрагента, изпратени по електронна поща. Превозвачът е потвърдил извършването на транспортните услуги, разполага с кадрова обезпеченост и с лиценз за превоз на товари в рамките на общността валиден до 03.07.2018 г. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките по чл. 7, ал.1 от ЗДДС и тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112 за признаване на вътреобщностните доставки и прилагането на нулева ставка.

Относно отказа на правото на данъчен кредит счита, че мотивите, на които се основават органите по приходите са в противоречие с разпоредбите на ЗДДС и практика на Съда на ЕС по конкретни решения.

Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез юрк. А. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт в частта, в която на А. П. ЕООД е начислен ДДС в размер на 56 749.15 лева за данъчни периоди м.01, м.04 и м.05.2018 г. на основание чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на дърва за огрев, пелети, тютюневи изрезки и бутилирана газ за битови нужди с получател В. WOOD TRADER J.D.O.O. Хърватска, както и в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в размер на 6 400 лева на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактури, издадени от Галев ЕООД за транспорт на стоки до Хърватия.

С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 119, ал.2, след надлежно възложена ревизия по чл.112 и чл. 113 от ДОПК в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл.120, ал. 2 от ДОПК.

По приложението на материалния закон съдът е установил от фактическа страна, че плез данъчни периоди м.01.2018 г., м.04.2018 г. и м.05.2018 г. е декларирало ВОД с получател В. WOOD TRADER J.D.O.O., Хърватска, на обща стойност 283 745.79 лева. За доказване на доставките дружеството е представило при първоначалната ревизия препис от фактурите, в които като основание за неначисляване на ДДС е посочено чл. 53, ал.1 във връзка с чл. 7, ал.1 от ЗДДС; копия от международните товарителници, издадени от превозвача Б. С. Т. 2016 ЕООД , фактури за извършени транспортни услуги от Галев ЕООД с фискални бонове, заявки за транспорт от ревизираното дружество до Галев ЕООД и заявки за продукти, изпратени по електронна поща от В. WOOD TRADER J.D.O.O. При извършената насрещна проверка на Б. С. Т. 2016 ЕООД са представени фактури за международна транспортна услуга издадени на спедитора Галев ЕООД и заявка - договор, ЧМР, пътни листове към всяка фактура. Установено е, че превозвачът разполага с валиден лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари, прекратен на 03.07.2018 г. Посочил е, че е ползвал наети превозни средства от други търговски дружества. По две товарителници не са представени доказателства за извършен превоз - по ЧМР от 03.05.2018 г. с МПС с рег. [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС] и по ЧМР от 04.05.2018 г. с превозни средства с рег. [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС].

По данни от А. М. ревизиращите органи са установили разминаване във вида на стоките и тяхното количество (тегло), декларирани от превозвача при преминаването на границата и тези, посочени във фактурите, издадени от А. П. ЕООД към хърватското дружество. От извършения обмен на информация, от данъчните органи на Хърватия е установено, че получателя не е подавал данъчни декларации за първите три месеца на 2018 г. и не е декларирал ВОП.На посочения в товарителниците адрес се намира жилищна сграда. Според подадените от данъкоплатеца фактури от м. април нататък всички стоки са продадени на гръцкия данъкоплатец GOLDEN EAGLE MON IK E.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, назначена по делото, съдът е установил, че процесните инвойс фактури с получател В. WOOD TRADER J.D.O.O са отразени в счетоводството на ревизираното дружество - доставчик, всички са придружени с CMR и заявка - договор за транспорт и пътни листове, фактури за извършен транспорт от Галев ЕООД, заявка - договор за транспорт от А. П. ЕООД до Галев ЕООД и заявка за доставка на продукти от В. WOOD TRADER J.D.O.O. По отношение на фактурите, издадени от Галев ЕООД, по които е отказано право на приспадане е установено, че са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Вещото лице е констатирало, че липсва плащане, както по ВОД, така и по фактурите за транспорт. Установено е и придобиване на стоките, предмет на ВОД от предходни доставчици.

При така установените факти, съдът е посочил легалното определение на ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и съответствието на нормата от националния закон с чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112. Приел е, че на основание чл. 53, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностните доставки по чл. 7, ал.1 ЗДДС се облагат с нулева ставка. Посочил е документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, удостоверяващи обстоятелства за наличие на ВОД. Посочил е и постоянната практика на Съда на ЕС, според която освобождаването от ДДС на вътреобщностна доставка на стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава членка и вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка на доставката.

За конкретния случай съдът е приел, че документите за доказване изпращането или транспортирането на стоките до територията на Хърватска са транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на другата държава членка, тъй като транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Като спорно съдът е определил именно премиването на стоките от територията на Р. Б. до територията на Хърватска. Посочил е, че превозът се подчинява на режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ 1143 на Държавния съвет на от 29.07.1977 г. - ДВ бр. 61/05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. От съдържанието на представените по делото международни товарителници са без пореден номер, липсва точно място на получаване на стоките, не е ясно кое лице и в какво качество е подписало товарителниците за получателя В. WOOD TRADER J.D.O.O, не е посочено, че се превозва опасен товар (ADR). Тази информация не може да бъде попълнена от представените пътни листове, в които е посочено, че МПС тръгват от адреси, различни от посочените в товарителниците. Според съда доказателствената сила на товарителниците като частен диспозитивен документ е оборена от липсата на потвърждение на превоза в обясненията на шофьорите Г. В., Е. М. и Ю. Х. и от данните за разминаване във вида на стоките, декларирани от превозвача пред митническите органи на границата. Съдът се е позовал и на данните, получени от обмена на информация с данъчната администрация на Хърватска за липса на декларирани доставки от получателя. Липсата на плащане също е определено като индиция за липса на реално осъществена вътреобщностна доставка. Не са представени и доказателства за изпълнението на специалните изисквания към шофьорите, транспортните средства, натоварването и разтоварването на бутилирана газ за битови нужди съгласно Наредба № 40 за условията и реда за извършване автомобилен превоз на опасни товари.

От събраните по делото доказателства е обоснован извод, че не е установено стоката да е превозена до границата и да е преминала в друга държава членка. Предвид доказателствата за придобиването й от предходните доставчици и липсата й към момента на ревизията, съдът е приел, че е реализирана на територията на страната. По тези съображения е обосновал извод, че не са налице предпоставките за прилагане на нулева данъчна ставка и за законосъобразност на начисления ДДС в размер на 56 749.15 лева.

По отношение на отказа на данъчен кредит в размер на 6 400 лева по фактурите, издадени от Галев ЕООД е прието, че не е доказано извършването на транспортни услуги, в резултат на които стоките да са напускали територията на страната. Представеният договор не може да се обвърже с предмета на фактурите за транспорт на стоки до Хърватия. Липсата на реалност на транспортните услуги следва от извода за липса на реално осъществени ВОД. По тези съображения съдът е споделил изводите на решаващия орган, че не е доказано настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4 и данъкът не е станал изискуем съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 от ЗДДС, поради което ревизионният акт и в тази част е законосъобразен.

Решението е правилно постановено. Посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК не са налице.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно и материалния закон, за което на основание чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция следи служебно.

Начисленият ДДС в размер на 56 749.15 лева е резултат от непризнаване на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) на дърва за огрев, тютюневи изрезки и бутилирана газ за битови нужди с получател В. WOOD TRADER J.D.O.O, Р. Х. Настоящият състав споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Правилно съдът се е позовал на постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО според която освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Неправилно съдът е цитирал разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС в редакцията й, в сила от 01.01.2020 г. За процесните периоди на 2018 г. е приложим чл. 53, ал.2 от ЗДДС в редакцията преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г., поради което основанията за прилагане на нулева ставка се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 от ППЗДДС. Изложените в решението съображения относно чл. 45а от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС за прилагането на освобождаванията по чл. 138 от Директивата са неприложими за процесните ВОД, декларирани в данъчни периоди м.01, 04 и 05.2018 г. Независимо от допуснатата грешка, правилно съдът е приел, че транспортирането на стоките от територията на Р. Б. до територията на Р. Х. се удостоверява с документите по чл. 45, т.2, б. б от ППЗДДС, тъй като по делото се твърди, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика.

В случая процесните инвойс фактури са придружени с CMR, подписани от изпращач, превозвач и получател (кл. 24). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В случая доказателствената сила на транспортните документи в частта относно получаването на стоките на територията на Хърватска е разколебана от данните на А. М. че МПС, с които се твърди, че е извършен превозът по част от товарителниците, нямат регистрирано преминаване през ГКПП на Р. Б. както и от установеното разминаване във вида на стоките, предмет на превоза, посочени в товарителниците и вида на стоките, декларирани от превозвача пред митническите органи. Тези обстоятелства са отбелязани в мотивите на ревизионния доклад във връзка с ВОД по конкретната фактура. В писмените си обяснения шофьорите, посочени от превозвача Б. С. Т. 2016 ЕООД отричат да са извършвали превоз на товари до Хърватска. С оглед на изложеното в съответствие с чл. 180 от ГПК съдът е приел, че представените по делото CMR не удостоверяват релевантния за спора факт относно транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка. С оглед обстоятелството, че предмет на ВОД е и бутилирана газ за битови нужди, който е акцизна стока, допълнителен аргумент, че ВОД не е доказана, е и липсата на уведомление от доставчика/изпращач по чл. 76б от ЗАДС за изпращане на стоката в друга държава членка.

По отношение отказа на правото на данъчен кредит в размер на 6 400 лева по фактурите, издадени от Галев ЕООД, правилно съдът е приел, че по делото не е доказан превозът на процесните стоки от България до Хърватска чрез възлагане на Б. С. Т. 2016 ЕООД, който е релевантният факт за настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и за възникването на правото на приспадане съгласно чл.68, ал. 2 от ЗДДС.

По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2 424 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3391/25.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6975/2020 г.

ОСЪЖДА А. П. ЕООД, град София да заплати на Национална агенция за приходите сумата 2 424 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова