Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби на Н. С. от гр. Р. и на С. Т.-Г. от гр. П., против решение № 371 от 19. 02. 2019 г. по адм. д. № 2165/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е обявена нищожността на заповед № АБ-22 от 16. 02. 2017 г. на главния архитект на община Р., с която на основание чл. 91 АПК, чл. 156, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 148, ал. 7 ЗУТ, е оттеглено разрешение за строеж № 23 от 13. 02. 2017 г. на главния архитект на община Р..

В касационната жалба на Н. С. се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Във втората КЖ, се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт.

Ответникът Е. К., чрез пълномощника си адв. К., оспорва жалбите като неоснователни.

Ответниците главният архитект на община Р. и Б. Р. не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

С молба от 14. 08. 2019 г. жалбоподателя Н. С. оттегля подадената касационна жалба.

Като взе предвид изложеното в молбата, настоящият съдебен състав прецени, че са налице условията на чл. 214, ал. 1 АПК – касационната жалба на Н. С. е оттеглена от подателя с изрично писмено заявление, поради което и на основание чл. 215, т. 5 АПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – да бъде прекратено.

Касационната жалба на С. Т.-Г. е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предвид направеното с молба от 05. 06. 2019...