Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П. срещу решение № 2763 от 08. 06. 2020 г. по адм. дело № 1762/2020 г. по описа на Административен съд София град, второ отделение, 48 състав.

С обжалваното решение по жалба на „Сокол – БЛРС“ ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 584 от 19. 12. 2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П. за определената такса за водовземане на дружеството за периода 01. 01-31. 12. 2008 г. по разрешително № 31520231 от 07. 12. 2010 г., в общ размер на 75 762, 09 лева главница и 6 458, 27 лева лихви.

Касаторът поддържа, че са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Излага доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, направено от първоинстанционния съд, което е довело до формиране на крайния неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Изразява становище, че на „Сокол – БЛРС“ ЕООД е издадено разрешително за водовземане, а не за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, което означава, че е налице отнемане на воден обем от воден обект с цел използване на отнетия воден обем в друг воден обект и съответно, не е налице съвпадение на обекта на водовземане с обекта на водоснабдяване. В този смисъл за титуляра на разрешителното е налице задължение за заплащане на такса за водовземане за процесния период 2018 г. и последният не се ползва от изключението по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. Касаторът иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за...