Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от И. П. от гр. П., представляван от адв. Я. против решение № 1053 от 22. 06. 2020г., постановено по адм. дело №84/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен иск за вреди. Касаторът е недоволен от решението, с което съдът приел законосъобразно наложени предварителни обезпечителни мерки, въпреки изтеклият им срок на действие по см. На чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Към датата на проданта на лекия му автомобил, действието на тези обезпечителни мерки било прекратено и продажбата им незаконосъобразна. Отмяната на Ревизионни актове, издадени на И. П. за данъчни задължения, водели до изпълнение на първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения от него иск за вреди. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че наетият автомобил се ползва за лични цели, поради което не била налице твърдяната причинна връзка, свързана с изпълнение на търговската му дейност. Според касатора причинно следствената връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената му вреда се изразявала в изплащане на ежемесечни вноски по договори за наем на лек автомобил, т. к. бил лишен от собствеността върху си личния си автомобил, след извършената публична продажба преди да е влязъл в сила на ревизионния акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на съда и присъждане на обезщетението в цялост, както и претендира разноски.

Ответната страна – НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт, оспорва касационната жалба в представения отговор, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно постановено. Обезпечителните мерки били законно наложени върху имущество на данъчния длъжник, по отношение на който е започнало и приключило с Ревизионен акт данъчно производство. Правилни били изводите на съда за липса на доказателства, че наетия автомобил се ползва за упражняване на търговската му дейност, поради...