Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив против решение № 1645/23. 09. 2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1382/2020 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-16001618005380-091-001/13. 02. 2020 г. издаден от З. В. - началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и В. А. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, ръководител на ревизията и администрацията е осъдена за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилна преценка на съда относно териториалната компетентност на органите по приходите, издали оспорения акт. Касаторът счита, че липсата на доказателства за компетентност на зам. териториалния директор на ТД на НАП - Бургас за издаване на заповеди за командироване на органи по приходите от тази дирекция, няма за последица неизвършване на процесуални действия, предвид данните от докладите за резултатите от командировките. Поддържа, че липсата на командироване на служители от ТД на НАП Бургас и София към датата на издаване на ревизионния доклад и ревизионния акт не е такъв съществен порок, който да води до липса на териториална компетентност на органа, издал оспорения ревизионния акт, след като ревизията е възложена от орган по приходите от компетентната териториална дирекция - Пловдив и същият орган е един от издателите на акта.

По приложението на материалния закон, касаторът сочи, че установените по делото факти не са спорни между страните, а спорно е тяхното интерпретиране за данъчни цели. От разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗКПО следва, че при наличието на която и да е от посочените четири хипотези, разходите за лихви ще подлежат на регулация (ако не попадат в...