Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „В.– Н– 86– В. К.” /погрешно е вписано "К.”/, със седалище и адрес на управление в [населено място], община К., област С., подадена чрез упълномощен адв. М. Й. - Г., против решение № 222 от 04. 11. 2020 г., постановено от Административен съд - Сливен, по адм. д. № 223/2020 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата и е прието, че са нарушени нормативни и договорни задължения от страна на ползвателя на помощта. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на Върховния административен съд и не е установил дали атакуваният адм. акт е законосъобразен, правилно ли е приложена Наредба № 30/2008г. и допуснати ли са нарушения на нормативни или договорни задължения. Касаторът счита, че разпоредбите на посочената наредба не могат да обосноват издаването на процесния акт, тъй като в същия, като основание на проверката е вписана провъзгласената за нищожна Методика. Изразява становище, че оспореното решение за налагане на финансова корекция/РНФК/ не е надлежно мотивирано, неговият издател не е извършил преценка по вид, степен и продължителност на неизпълнение, при положение, че проверката е констатирала частично неизпълнение, приходите не могат да послужат за извършването на неправомерен разход, поради което непостигането на определени параметри от приходи не води нито пряко, нито косвено до нанасяне вреда на бюджета на ЕС. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената му част и отмяна на незаконосъобразно издаденото РНФК, като заявява искане за присъждане на направените по делоно разноски с представен списък за тях.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Д., която с...