Производството е по реда на чл. 208 и сл.Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител юрк. Г., против решение № 12 от 24. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 481/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа становище, че АС-Сливен не е разгледал в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до погрешни правни изводи за допуснато нарушение на административно производствените правила. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за неговата отмяна и потвърждаване на решението на КЗЛД, алтернативно връщането му за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Ответната страна – „Българска хидростроителна компания“ ООД, чрез процесуален представител-адв. М., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в писмени бележки по делото. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна И. Ч., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на „Б. Хелна компания“/БХК/ ООД град Сливен, чрез управителят М. Ц., срещу Решение № ППН - 01 - 778/2018 г от 11. 09. 2019 г. на КЗЛД. С последното, решаващият състав на КЗЛД се е произнесъл по жалбата на И. Ч., като я е приел за основателна и на основание чл. 58, § 2, б. "и" във връзка с чл. 83,§5, б.“а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е наложил 10 000 лева административно наказание „имуществена санкция“ на администратора на лични данни -БХК, за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ)/ЗЗЛД/, респективно чл. 6,§1 от Регламент/ЕС/2016/679.
Като фактически основания за постановяване на решението, административният орган е посочил, че търговското дружество е обработило лични данни - три имена и ЕГН на И. Ч., в хипотезата на употреба на личните данни и предоставянето им на трето лице - НАП за регистриране на трудови договори, които Ч. не е сключвал.
Прието е, че администраторът на лични данни с тези си действия, неправомерно обработвайки лични данни на лицето е нарушило правата му, с което за последното са настъпили неблагоприятни последици - невъзможност да бъде регистриран като безработно лице и да получава обезщетение.
С атакувания пред ВАС съдебен акт Административен съд - Сливен е уважил жалбата на БХК, като е отменил Решение № ППН - 01 - 778/2018 г. от 11. 09. 2019 г. на КЗЛД поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила. В нарушение на чл. 40 от Правилник за дейността на КЗЛД и нейната администрация /ПДКЗЛДНА/. В нарушение на собствените си правила КЗЛД е разгледала жалбата по същество в открито заседание, без надлежно да уведоми санкционираното дружество.
Касационната инстанция намира така постановеното решение на АС-Сливен за правилно.
Въз основа на извършена съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на закона, съдът е достигнал до правилен краен извод, че решението на КЗЛД е незаконосъобразно.
Подробно и ясно са изяснени релевантните към спора факти.
Направените от съда фактически установявания, като съответстващи на доказателствата по делото, се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се налага повторното им изложение в мотивите към настоящото съдебно решение.
Съгласно нормите на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК отм. ДВ,бр. 15/2021г./, но действала към момента на оспорване на съдебното решение-съществено нарушение на административно производствените правила е налице когато при нарушаване на задължението за уведомяване - гражданин или организация са лишени от възможността да участват като страна в административно производство по издаване на индивидуален административен акт.
При констатация на такова нарушение - съдът отменя акта и изпраща преписката на административния орган, без да разглежда спора по същество.
Правилно и обосновано съда е приел, КЗЛД не е предприела необходимите действия за да уведоми дружеството за насроченото открито заседание, лишавайки го от възможността да защити правата си в пълен обем.
Формалното уведомяване по седалище и адрес на управление/ с отбелязване от връчител „преместен на друг адрес“ – обосновано е прието от съда за недостатъчно, а с липсата на достатъчна активност административния орган е нарушил правото на защита на санкционираното дружество.
Предвид изложеното, като е стигнал до извод за незаконосъобразност на атакуваното решение на КЗЛД, поради съществено нарушение на производствените правила, съдът е постановил правилно решение. При постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правните изводи на съда почиват на вярна преценка на събраните по делото доказателства, мотивирани са с конкретни и подробни съображения. Поради това оспореното решение на АС-Сливен като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски от ответната страна се явява основателна и КЗЛД следва да заплати на БХК адвокатско възнаграждение в доказан размер от 830 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 24. 01. 2020 г., постановено по адм. дело № 481/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на „Българска хидростроителна компания“ООД-Сливен сторените разноски в размер на 830 /осемстотин и тридесет / лева.
Решението е окончателно.