Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Ч. М., гражданин на Туркменистан, подадена чрез адв. З.-М. срещу решение № 5621 от 20. 10. 2020г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 21 – ви състав, по адм. д. № 8804/2020г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател излага твърдения, че изводите на съда не съответстват на приетите по делото доказателства и действащата нормативна уредба – ЗУБ и Женевската конвенция. Според касатора, съдът неправилно е възприел обстоятелствата около обстановката в Туркменистан и не е отчел, че там е налице съществено изоставане в спазването на човешките права и свободи. Счита, че АССГ не е извършил задълбочена преценка относно факта, че в случай на връщане на касатора в страната му по произход, той ще бъде изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалвания административен акт на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет/МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ч., който в съдебно заседание пледира за потвърждаване решението на Административен съд – София - град, като правилно и законосъобразно постановено.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото решаващият съд точно е анализирал наличните доказателства по преписката и отчитайки установените правно-релевантни факти, е формирал съответстващите на тях правни изводи. Според участващия по делото прокурор първоинстанционният съд и административният орган правилно са установили, че лицето М. Ч. няма правни или фактически обструкции от властите в страната по произход Туркменистан, не е арестуван, не е осъждан и не е политически или религиозно преследван, поради което не следва да му се предоставя бежански статут и хуманитарен статут. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че няма реална опасност от тежки посегателства срещу личността и, че посочените причини да живее в България не могат да бъдат оценени като хуманитарни.
Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 5621 от 20. 10. 2020г. е отхвърлена жалбата на Ч. М., гражданин на Туркменистан срещу решение № 1862/19. 08. 2020 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ. За да достигне до този резултат първостепенният съд е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в установената от закона писмена форма. Съдът е преценил, че жалбоподателят е напуснал Туркменистан по собствено желание, като в периода от 2010г. до 2012г. е пребивавал легално в Р.Б.Т факт се потвърждавал и в проведените с него интервюта, където чужденецът посочил, че е заминал от страната си по произход, защото е искал да получи по - добро образование и свободно да живее в Европа.
В административното производство касаторът не е твърдял спрямо него да са били предприемани реални действия по преследване, както и изрично е заявил, че не е политически ангажиран, не е бил арестуван или осъждан. Констатирано е, че чужденецът е заявил, че до 2010 г. е живял в гр. А., [адрес] заедно със своите родители и брат си, които продължавали да живеят и сега на същия адрес. Не е установена причина чужденецът да не може да се завърне в страната си по произход и липсват дискриминационни или неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, а спрямо него никога не е било упражнявано физическо насилие и никога не е бил обект на репресии. Първоинстанционият съд е счел за правилен извода на административния орган, че с оглед липсата на данни за лично засягане или застрашаване във връзка с военни или международни конфликти, както и с оглед обстановката в Туркменистан от справките на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, в които не се съдържат данни, въз основа на които да се направи извод, че насилието в страната му по произход е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут на чужденеца, независимо от липсата на доказателства за лично засягане. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като решаващият състав на Административен съд София – град правилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне статут на бежанец по реда на ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценката се прави във всеки конкретен случай. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ, като отнасянето към всеки един от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на съответния чужденец. В настоящата хипотеза самият той посочва, че доброволно е напуснал Туркменистан в желанието си да получи по-добро образование. Видно от проведено с чужденеца интервю на дата 16. 06. 2020г., същият е споделил, че не е арестуван, не е осъждан и не е политически или религиозно преследван. Административният орган и решаващият съдебен състав правилно са установили от доказателствата по делото, че липсват опасения от преследване с оглед действията на касатора по подаване на молба за международна закрила осем години след изтичане на разрешението му за пребиваване – 15. 03. 2012г. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил като неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.
Законосъобразни са изводите на Административен съд – София - град, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на Ч. М. по реда на чл. 9 ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози „смъртно наказание“ или „екзекуция“, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведените интервюта и от данните по делото се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него. Следва да се сподели преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му, с оглед на което лицето следва да се определи като икономически емигрант. Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезите на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ.При изследване за евентуално наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият състав на АССГ законосъобразно е извършил преценка на трите вида "тежки посегателства", визирани в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, в който смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009г. по дело С-465/2007г.
Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по първоинстанционното дело справки на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, относно липсата на данни, въз основа на които да се формира извод, че насилието е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут на чужденеца, а представените от него доказателства не водят до извод за наличие на пряка заплаха спрямо него в случай, че се върне в държавата си по произход. Разпоредбата на чл. 4, §1 и §2 от Директива 2004/83/ЕО определя начините за оценяване на фактите и обстоятелствата, изложени в молбите за международна закрила: информациите на молителя и всички документи, с които разполага за своята възраст, минало, включително и на свързаните с него роднини, за своята самоличност, за своето или своите гражданство/а, за страната или страните, както и за мястото или местата на предишно пребиваване, предходните му молби за убежище, за маршрут на пътуване, документи за самоличност и за пътуване, както и причините за молбата за международна закрила. Начинът на оценяване на фактите и на предоставените доказателства е регламентиран в § 3 на чл. 4 от визираната Директива. Правилно административният съд е приел, че административният орган точно е оценил фактите и обстоятелствата, като е приел, че твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, а историята, която е изложил е противоречива. Следва да се има предвид, че в съдебното производство пред АССГ и в хода на касационния процес не са представени нови доказателства, които да променят извода на съда, различен от този, който е изведен в оспореното решение на ДАБ, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. С оглед на това аргументите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по реда на ЗУБ. Ето защо е вярно и обосновано заключението, че в случая лицето не се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както и не е било принудено да напусне държавата си по произход поради това, че там е изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, наказание или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на чл. 9 ал. 1 ЗУБ. При тези данни касационният съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод се потвърждава и от приетата като доказателство в касационното производство Справка вх.№МД-123 от 10. 03. 2021г. относно обстановката в Туркменистан. Във връзка с установената актуална обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от Решение на СЕС от 17. 02. 2009г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. В случая, личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5621 от 20. 10. 2020г., постановено от Административен съд - София – град, І отделение, 21 – ви състав, по адм. д. № 8804/2020г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.