О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1136

[населено място], 11.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2280/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“АД против решение №77/18.06.2024г. по в. т.д.№59/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №73/04.12.2023г. по т. д.№24/23г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу [община] иск с правно основание чл.410 ал.1 КЗ – за заплащане на сумата 27 393,78 лв., представляваща изплатено на увреден застрахован по застраховка „Автокаско“ застрахователно обезщетение, лихва за забава в размер на 1476,22 лв. за периода 24.12.21г. – 05.07.22г., законна лихва и разноски.

Искането за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на иска е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че въззивният съд не е приложил правилно относимите към случая материалноправни норми - не е съобразил, че общината, като стопанисваща пътя, на който е настъпило увреждането, има законоустановено задължение да осигурява целогодишно нормалната му експлоатация и не е взела мерки за своевременното отстраняване на препятствието от пътя и за обезопасяването му, а вместо това е приел, че каменният къс не се е откъснал от скалния масив над пътното платно, поради което попадането му на него е непредвидимо по характера си събитие. Поради това касаторът счита, че искът му е основателен и доказан, в който смисъл е и искането му той да...