Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 241, пор. № 77

ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 49 ЗЗД

Чл. 49 ЗЗД

С постановленията № 7/1958, 7/1959, 4/1961 и 17/1963 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане, включително и по някои въпроси във връзка с отговорността по чл. 49 ЗЗД. В практиката обаче все още съществуват трудности при разрешаването на въпросите, кога вредите са причинени при изпълнение на възложената работа и кога - по повод на него и в кои случаи не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД, макар и да съществува някаква връзка между възлагането на работата и причинените вреди. По тези въпроси съществува и противоречива практика. Това налага да се дадат ръководни указания на съдилищата за правилното приложение на закона в това отношение.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Обстоятелството, че в текста са употребени изразите "при" или "по повод" изпълнението на възложената работа, показва, че за възникване отговорността по чл. 49 ЗЗД се имат предвид два фактически състава, единият от които е, вредите да са причинени при изпълнение на възложената работа, а другият - вредите да са причинени по повод на същото. Тези два фактически състава не се покриват. Иначе алтернативното им посочване в текста би било неоправдано.

Изразът "при изпълнение на възложената работа" несъмнено означава, че вредите трябва да са причинени през времето, когато се извършва възложената работа. В случаите, когато се касае до работа, възложена на работници и служители, по начало работата се извършва в течение на определеното работно време. Но само това, че вредите са причинени в течение на работното време, не е достатъчно за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Необходимо е тези вреди да са причинени от действия, съставляващи изпълнение на възложената работа. Ако в течение на времето, определено за извършване на възложената работа, работникът или служителят причини някому вреди с действия, които по характера си несъставляват изпълнение на работата и не са свързани пряко с него, не възниква отговорност за възложителя по чл. 49 ЗЗД. Например, ако през време на работата един работник причини увреждане на здравето на друг работник при сбиване във връзка с някакъв личен спор, не е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД. Действително в случая съществува известна връзка между вредоносното действие и извършването на възложената работа, но тя се отнася само до времето и мястото на изпълнението, а не и до самото изпълнение на възложената работа. При липса на връзка между вредоносното действие и изпълнението на възложената работа не възниква отговорност за възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД. Такъв случай е разгледан по гр. д. № 4876/1965 г. на Соф. гр. съд. Работниците в едно строително предприятие по време на обеда употребили алкохол. Поради това един от тях не можал да поднови работата си и заспал в едно от помещенията. Друг работник поставил край него слама и я запалил с цел да се пошегува, но от това заспалият е бил обгорен сериозно. С решението си по това дело съдът правилно е приел, че строителното предприятие не следва да отговаря за причинените вреди на пострадалия, защото обгарянето е станало не при изпълнение на възложената на причинителя работа, нито по повод на него.

Извършването на възложената на работниците и служителите работа може да става не само в рамките на установеното работно време, но и извън него. Но и в такъв случай, ако при извършването на възложената работа бъдат причинени някому вреди, пак възниква отговорност на възложителя на работата за причинените вреди по чл. 49 ЗЗД, защото тази отговорност е свързана с изпълнението на самата работа, а не с определеното време за изпълнението и.

От всичко това се налага изводът, че вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа, когато те са резултат на действия, които съставляват извършване на тази работа независимо от това, дали извършването и става в течение на определеното работно време или извън него.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на увреждането Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД.

Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

Изразът "по повод" изпълнението на възложената работа указва на други действия, които се извършват преди, по време и след изпълнението на възложената работа. Тези действия не съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него. Такива са например действията по подготовката за извършването на работата, по улесняване извършването на същата, за запазване на резултата от нея, а така също и действия, с които не се цели пряко изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него. Без наличието на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод на извършването на възложената работа, когато, макар и да има между тях някаква връзка, тя не е пряка. Такава пряка връзка липсва например в случая, когато шофьорът на една служебна кола по свои почин вземе колата от гаража, за да разходи семейството си, и при тази разходка причини другиму вреди. Липсва такава връзка и в случая, когато по свой почин натовареният с извършване на определена работа предприеме извършването на друга работа в интерес на възложителя, която не му е възложена, ако от общите му задължения във връзка с възложената работа не произтича и задължението да извърши и тази работа. Не възниква отговорност по чл. 49 ЗЗД и в случая, когато във връзка с възложената работа се създадат лични отношения между лицето, на което е възложена работата, и друго лице и в резултат на тези лични отношения първото увреди второто. Такъв е например следният случай. На двама овчари са поверени метилови хапчета за лекуване на овцете. Част от тях са изчезнали. Единият овчар е обвинил другия, че той е взел тези хапчета, за да лекува личните си овце. Последният се засегнал извънредно много от хвърленото му обвинение По този повод се нахвърлил върху другаря си. Между двамата настава сбиване, при което обиденият удря другия с нож и го убива. Прекият повод за извършване на това убийство е хвърленото обвинение, а не изпълнението на възложената работа. Поради това и възложителят на работата на овчарите не отговаря за вредите, причинени от убийството.

Такава отговорност обаче ще бъде налице, ако работник откаже да изпълни нареждане на бригадира и той му нанесе побой, с което му причинява вреди. В този случай увреждането е в пряка връзка с възложената работа и по повод изпълнението на същата, а не е резултат на някакви лични отношения, каквито са били създадени при първия случай.

Самото поверяване на лицето, на което е възложено извършването на определена работа, на известни вещи, оръдия, оръжия и др., с които да се извършва работата (кола, поверена на шофьор, огнестрелно оръжие, поверено на лица, имащи право да носят такова във връзка с изпълняваната служба, и пр.), само по себе си не може да обоснове отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако с такива вещи, оръдия, оръжия и пр. бъде причинена вреда другиму. Необходимо е увреждането да е причинено при изпълнение или по повод изпълнение на възложената работа. Това следва от смисъла на чл. 49 ЗЗД. Отговорността за вреди от вещи за собственика отпада, ако вещите са били употребени като оръдие от другиго за увреждането. Самото поверяване на вещите може да обоснове отговорност за вреди само ако е виновно. В разгледания случай обаче поверяването на колата, оръдието, оръжието и пр. е правомерно и затова не е достатъчно да обоснове отговорност за причинените с тях вреди по чл. 49 ЗЗД.

С оглед на всичко това Пленумът на Върховния съд

ПОСТАНОВИ:

1. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму:

а) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

б) Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа.

Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа.

2. Отговорност по чл. 49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа.

3. Поверяването на причинителя на вредите на вещите, оръдията, оръжията и пр. за извършване на възложената работа само по себе си не е основание за възникване отговорност по чл. 49 ЗЗД. Необходимо е увреждането с тях да е причинено при или по повод изпълнението на възложената работа.

4. Обръща внимание на съдилищата, когато разглеждат дела за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, да излагат изчерпателни съображения защо приемат, че е налице или не такава отговорност.