Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. Д. от гр. С., подадена чрез процесуалния представител адвокат В., срещу решение № 5064 от 30. 09. 2020 г., постановено по адм. дело № 13972/2019 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед № ЗС-25/06. 02. 2018 г. на министъра на отбраната, поправена със заповед № ЗС-30/14. 02. 2018 г. на същия орган. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – министърът на отбраната оспорва касационната жалба в представен по делото отговор от 25. 11. 2020г. и поддържа правилност на решението на първата инстанция в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:.

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на С. Д. срещу заповед № ЗС-25/06. 02. 2018 г., поправена със заповед № ЗС-30/14. 02. 2018 г., и двете на министъра на отбраната. С оспорения акт на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) от жалбоподателката е иззет недвижим имот – частна държавна собственост, актуван с акт за държавна собственост (АЧДС) № 08817/18. 02. 2015 г., представляващ военно-фондово жилище в гр. С.,[жк], [жилищен адрес]...