Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

БМ К. С ЕООД, чрез адв. И. М. обжалва решение № 5310/12. 10. 2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 5449/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-22221217007321-091-001/18. 09. 2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението, нарушение на процесуалните и материалноправни разпоредби.

Касаторът счита, че съдът е изброил правилно събраните по делото доказателства, но не ги е обсъдил и не е направил правилни правни изводи, а е преповторил аргументите на решаващия орган. Излага подробни съображения, че осъществяването на доставките е доказано и са изпълнени предпоставките, предвидени в чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Счита, че представените доказателства не доказват плащане на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, в частта, в която на „БМ К....