Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. С. от [населено място], чрез адв. Г. като процесуален представител, срещу решение № 1226 от 03. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 1330/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № I – С - 173/04. 12. 2019 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 195, ал. 5 във вр. с чл. 196 ал. 3 ЗУТ му е наредено да премахне неподходящ по местоположение строеж „телена ограда“ с дължина 17, 70 м., попадащ в УПИ IX-228, кв. 25 по регулационния план на [населено място], изграден по цялата дължина на границата с УПИ XI-233. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че оградата е неподходяща по местонахождение, тъй като с извършеното в хода на административното производство трасиране се премества границата между двата имота в посока на собствения му и се намалява неговата площ. Излага съображения за нищожност и незаконосъобразност на издадено разрешение за строеж за обект: "плътна ограда" в УПИ IX-228. Касаторът прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на кмета на община П. и относно разпоредената за премахване телена ограда. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - кметът на община П., чрез пълномощника си юрк. З., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението в обжалваната част.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като...