Производството е по чл. 208 и сл.Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.,

Образувано е по касационна жалба подадена от процесуалният представител на Главния архитект на О. Р против Решение № 1087/25. 06. 2020 год. постановено по адм. д.№3773/2019 год. по описа на Административен съд-Пловдив.

В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение като постановено по жалба подадена извън законовия срок и от лице без правен интерес. И. се и доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Иска се обезсилване на съдебното решение алтернативно неговата отмяна.Претендират се съдебни разноски.

Касационният жалбоподател редовно призован не се явява и не се представлява в съдебното заседание.Представя писмени бележки в които излага подробни съображения.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба.Представя писмен отговор с подробно изложени доводи.Претендира съдебни разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.Излага съображения за наличието на касационни основания по ч. 209 т. 2 и т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 АПК, в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна.

С оспореното решение Административен съд-Пловдив е отменил по жалба на Е. К. от гр.Р. М отказ на Главния архитект на О. Р за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на обект “Допълващо застрояване към съществуваща сграда“ със ЗП/ЗРП от 23. 28 кв. м. в УПИ XII-1640, 2407“за жилищно строителство“ в кв. 75 по плана на [квартал] гр. Р. и изпратил преписката на административния орган за произнасяне.

За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че мълчаливия отказ на Гл. архитект на О. Р е постановен в нарушение на относимите материалноправни разпоредби на чл. 146 ал. 1 и чл. 149 ал. 1 пр. 3 от ЗУТ,както и в нарушение на изискването за форма на административния акт на чл. 59 ал. 2 АПК.По същество е приел, че както отказа да се одобри инвестиционен проект, така и за издаване на разрешение за строеж се прави по законосъобразност, като се сочат конкретни мотиви за това.В случая такива мотиви липсват което препятства не само правата на жалбоподателя, но и съдебния контрол.

Решението е валидно, но недопустимо като постановено по жалба на лице без правен интерес.

Правна легитимация за защита интересите си като жалбоподател има лицето, което е или би могло да бъде засегнато от разпоредителната част на акта. Правният интерес е процесуално понятие и се свързва с признатата от закона възможност да се търси съдебна защита.Правен интерес е налице когато се засягат законни интереси, субективни права или свободи.Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законните интерес на жалбоподателя е налице правен интерес. П. интерес трябва да е личен и пряк. В случая тези предпоставки не са налице.

При нов строеж, пристрояване или надстрояване, какъвто е в настоящия казус кръгът на заинтересованите лица е законово определен с разпоредбата на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ.Това са възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22 ал. 1-възложителят и собственикът на земята.Само изрично изброените в цитираната разпоредба лица разполагат с правен интерес да оспорят издадено разрешение за строеж или отказа да бъде издадено такова.

Видно от доказателствата по делото жалбоподателката Е. К. е сезирала Главния архитект на О. Р с искане вх.№ 94Е-59-16 от 23. 10. 2019 год. за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект “Допълващо застрояване към съществуваща сграда“ в УПИ XII-1640, 2407 в кв. 75 по плана на О.Р.К този момент заявителката се легитимира като собственик на имота съгласно нот. акт №102, том III, рег.№3562, нот. д.№483/2016 год.Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №10, т. 6,рег.№9836, нот. д.990/2019 год. от 22. 11. 2019 год. Е. К. е продала посочения недвижим имот на С. К..Нотариалния акт е вписан в Службата по вписвания на 22. 11. 2019 год.Жалбата срещу мълчаливия отказ на Гл. архитект на О. Р е подадена от Е. К. на 2. 12. 2019 год. Следователно към този момент тя не е от кръга на лицата посочени в чл. 149 ал. 2 т. 1 АПК.Нещо повече, същата не притежава качество на заинтересовано лице и към момента на постановяване на мълчаливия отказ.В случая със заявлението от 23. 10. 2019 год. е поискано едновременно одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.При това положение и с оглед на разпоредбата на чл. 144 ал. 3 т. 2 ЗУТ, при която хипотеза е процедирано, инвестиционните проекти се одобряват респ. се отказва одобряването им от органа по чл. 145 ЗУТ/в случая главния архитект / в едномесечен срок от внасянето им. В случая този срок е изтекъл на 23. 11. 2019 год.,неприсъствен ден поради което и с оглед чл. 60 ал. 6 ГПК във вр. с чл. 144 АПК срокът за произнасяне се счита първия работен ден а именно 25. 11. 2019 год.Към този момент е формиран и мълчаливия отказ на Гл. архитект поради липса на произнасяне.

При тези данни подадената от Е. К. жалба срещу Мълчаливия отказ на Главния архитект на О. Р е била недопустима поради липса на правен интерес на лицето от обжалване и като такава е следвало да бъде оставена от съда без разглеждане.

Като е разгледал жалбата по същество, при наличието на отрицателна процесуално предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита и като е отменил оспорения административен акт, Административен съд-Пловдив е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски.С оглед представените по делото доказателства за извършени плащания съдът ги определя в размер на 70 лв. съставляващи държавна такса за образуване на касационното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 3 пр. 1 АПК,Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1087/25. 06. 2020 год. постановено по адм. д.№ 3773/2019 год. по описа на Административен съд-Пловдив. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Е. К., [ЕГН], гр. Р., [адрес] да заплати на О. Р сумата 70/седемдесет / лева съставляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.