Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Инвест 2020“ АД, подадена чрез адв. М., против решение № 846 от 11. 05. 2020 г., постановено по адм. дело № 2092/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001618003031-091-001/26. 03. 2019 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-16001619061097-003-001 от 09. 04. 2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 368/18. 06. 2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото са представени, както от ревизираното лице, така и от доставчиците, достатъчно доказателства, от които категорично се установява реалното изпълнение на фактурираните доставки. Моли за отмяна на решението. С касационната жалба са представени писмени доказателства по опис. П. разноски.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в депозирана писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-16001618003031-091-001/26. 03. 2019 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-16001619061097-003-001 от 09. 04. 2019г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 368/18. 06. 2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта с която на „Инвест 2020“ АД са определени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в размер на 45 477, 53 лв. и лихви в размер на 6 341, 28 лв., както и 6. 45 лв. лихви за просрочие за деклариран и невнесен ДДС.
При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. За да отхвърли жабата на „Инвест 2020“ АД, съдът е обсъдил действията на ревизиращия орган, събраните доказателства по отношение на отделните доставчици във връзка с процесните доставки, заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и относимата практика на СЕС по сходни дела. По съществото на спора, от установените факти, съдът е достигнал до извод за липса на реално осъществени в полза на ревизираното лице доставки на процесните услуги и стоки, фактурирани от посочените по-горе доставчици и за недоказано услугите да са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице, поради което е приел за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите, издадени от горепосочените доставчици.
Приел е, че по доставката на стока, обективирана във фактурата на „Талекс метал“ ЕООД, касаеща метална портална порта, съпътстващи доставката документи не са представени нито от доставчика, нито от ревизираното дружество, поради което стоката не може да бъде индивидуализирана, не може да се установи приемо-предаването й, както и използването й за икономическата дейност на ревизираното лице.
По фактурата издадена от „Е. С 2016“ ЕООД с предмет „консултации по ревизионен доклад“ съдът е приел, че също не са представени доказателства за реалност на доставката. Не са съставени и документи, удостоверяващи изпълнение.
Фактурираните от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, консултантски услуги във връзка с договорни отношения с клиенти на „Инвест 2020“ АД, съдът е приел, че са с неконкретизиран предмет и механизъм на осъществяване. Съгласно обясненията на доставчика, услугите са обвързани с извършените облагаеми доставки от дружеството, но не е представило никакви доказателства в тази насока.
За недоказани е приел доставките на услуги – строително-ремонтни дейности на обект в гр. П. и по фактурите на „Мето строй 73“ ЕООД, поради липса на доказателства доказващи извършването им от този доставчик. Приел е, че наетите работници по граждански договор за периода месец февруари, март и април 2018г., не могат да извършат договореният обем строително-монтажни работи за три месеца, поради което е направил извод за начислено възнаграждение за услуги, без те реално да са извършени от издателя на фактурите.
По доставките с предмет наем на недвижим имот в гр. С., фактурирани от „Луксури карс 2014“ ЕООД, е приел, че също не са представени доказателства за реалност на доставката. Според представените договорите за наем, сключени между доставчика и РЛ липсва съгласие на наемодателя за преотдаване под наем на имота от страна на наемателя - „Инвест 2020“ АД, поради което е приел, че не е установено, недвижимият имот да се ползва за целите на независимата икономическа дейност на ревизираното дружество.
В заключение е приел, че правилно е приложена нормата на материалния закон – чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по отношение непризнатия данъчен кредит по доставките на стоки и услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно.
В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки.
Неоснователни са твърденията на касатора за наличие на достатъчно доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки по процесните фактури, включително приложените към касационната жалба приемо - предавателен протокол, нот. акт и инвестиционен проект.
Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза. Решението е постановено и в съответствие с практиката на СЕС по приложение на Директива 112/2006/ЕО за общата система на ДДС, както и с оглед последователната практика в същия смисъл на Върховният административен съд.
Правилно е заключението на първоинстанционният съд, че от събраните доказателства не се установява прехвърлянето на правото на собственост върху процесната стоки - метална портална порта по фактура на „Талекс метал“ ЕООД. По делото няма налични документи, от които да е видно приемо-предаване на стоката, за да се приеме прехвърляне право на собственост по смисъла на чл. 24 ЗЗД върху родово определени по своя характер вещи, още повече. При така установеното правилно съдът е приел за недоказана доставката на стока от „Талекс метал“ ЕООД.
До същия извод води и анализът на доказателствата за различни видове услуги, обективирани в фактурата от „Е. С“ ЕООД, 17 бр. фактури от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, 10 бр. фактури от „Мето строй 73“ ЕООД и 2 бр. фактури от „Луксури карс 2014“ ЕООД. Правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 17 бр. фактури, издадени от „Актив 69 ЗК“ ЕООД, с предмет консултантски услуги във връзка с договорни отношения с клиенти на РЛ и по фактурата, издадена от „Евро стандарт“ ЕООД с предмет консултантски услуги във връзка с връчен ревизионен доклад. Съпътстващи фактурите документи, свързани с доставките не са представени нито в ревизионното производство, нито пред съда. В тази насока в практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Ревизираното лице следва да притежава всички документи, доказващи изпълнение на доставката, след като претендира благоприятни за себе си правни последици. В случая такива не са налични.
По доставките на „Луксури карс 2014“ ЕООД с предмет – наем на недвижим имот в гр. С., като е съобразил договорите за наем 10. 05. 2017г. и 23. 05. 2017г., сключени между „Луксури карс 2014“ ЕООД, като наемодател и „Инвест 2020“ АД, като наемател и договора от 03. 01. 2017г., сключен между „Инвест 2020“ АД, като наемодател и „Делфина 77„ ЕООД, като наемател правилно е приел съда, че ревизираното дружество не може да отдава под наем имот, който не владее, както и че липсва съгласие на наемодателя за преотдаване на имота. Настоящият състав споделя изводите на съда за недоказана реалност на спорните доставки от „Луксури карс 2014“ ЕООД.
До същия извод води анализът на данните по доставките на „Мето строй 73“ ЕООД, с предмет строително-ремонтни дейности. Изпълнението на услугата изисква резултатът от нея да е наличен при ревизираното лице, като изпълнението следва да е от лицето, което е посочено като доставчик във фактурата. В случая, не е спорно, че през ревизирания период м. 02, м. 03 и м. 4 2018г. доставчикът е разполагал с пет работника по граждански договор, но само от представените договори с физически лица не може да се направи категоричен извод за изпълнение на услугите. Според заключението на вещото лице, през месец февруари са работили двама работника, а през месеците март и април по един работник. Поради което правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че не може да се направи безспорен извод, че работниците по граждански договор са извършили обемът от фактурираните строително-монтажни дейности. В подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице, че за м. 03. 2018г. са начислени разходи за външни услуги само за двама от работниците по граждански договор, а за м. април само за един работник.
Въз основа на изложеното, правилно е заключението на съда, че жалбоподателят, при условията на пълно доказване, не е успял да обори извода на органите по приходите за липса на реално извършени доставки, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Е. С“ ЕООД, „Актив 69 ЗК“ ЕООД, „Мето строй 73“ ЕООД и „Луксури карс 2014“ ЕООД, при което законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.
При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски на Дирекция „ОДОП“ гр. П. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1564 лв.
Превид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 846 от 11. 05. 2020 г., постановено по адм. дело № 2092/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Инвест 2020“ АД, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. П. сумата от 1564 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.