Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Х., срещу решение № 670 от 17. 10. 2019 г. постановено по адм. дело № 71 по описа за 2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД-08-1338/21. 12. 2018 г., издадена от Директор на Районна здравноосигурителна каса – Хасково.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 75, ал. 4 от ЗЗО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Кофарм д-р Д.Ш" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Д.ад, обл. Хасково, е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е заповед № РД-08-1338 от 21. 12. 2018 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково, на основание чл. 399 и чл. 398, ал. 1, т. 1 от НРД МД 2018 г., с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Кофарм д-р Д.Ш" ЕООД - изпълнител на извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор с НЗОК № 260408/04. 05. 2018 г., с адреси на дейност в гр. М., гр. Д.ад, с. К., с. Б. и гр. Х., са наложени санкции - финансови неустойки в размер на 700 лв. (14 по 50 лв.), за нарушения при водене на медицинската документация, програма „Детско здравеопазване, профилактика и диспансеризация на здравноосигурени лица (ЗОЛ) над 18 години.

С постановеното решение Административен съд - Хасково е отменил оспорената заповед, след като е обосновал извод за издаването й при съществено нарушение на административнопроизводственото правило за произнасяне от страна на арбитражната комисия по депозираното от изпълнителя на извънболнична помощ възражение срещу направените констатации в протокол № РД-13-966 / 25. 10. 2018 г. Разпоредбите на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, действащи до 31. 12. 2018 г., са с императивен характер и целят уреждане на процедура, която следва да бъде стриктно спазвана. Разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия съставлява необходим елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на обекта на проверката. Причините, поради които арбитражната процедура не е била проведена (в настоящия случай поради неприсъствие на член от квотата на РК на БЛС), са ирелевантни и не санират допуснатото нарушение. Решението е валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 76, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО - изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила до 31. 12. 2018 г.) санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, се прилагат в случай, че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2.

Потвърждение на констатациите по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО е налице при изпълнение на условието по чл. 75, ал. 6 от ЗЗО: произнесено от арбитражната комисия решение. Решението се произнася на проведено заседание на арбитражната комисия, на което членовете й обсъждат доводите на двете страни, провеждат гласуване и стигат до решение, което се счита за мотивирано със становището на мнозинството.

По безспорен начин е установено, че определената със заповед № РД-09-97/27. 04. 2018 г. на Директора на РЗОК – Хасково арбитражна комисия не е заседавала и не е взела решение. Поредното заседание за разглеждане на възражение вх. № 29-05-753/19. 11. 2018 г. е било насрочено за 20. 12. 2018 г., но не е било проведено поради неявяване на член от квотата на Районната колегия на Българския лекарски съюз – Хасково. В съставения протокол е отразено, че „Предвид непровеждането на арбитраж членовете на Арбитражната комисия от квотата на РК на БЛС – Хасково не възразяват Директорът на РЗОК – Хасково да наложи предвидените по НРД 2018 за МД санкции за установените в Протокол №РД-13-966/25. 10. 2018 г. нарушения.“.

При горното фактическо положение Хасковският административен съд обосновано е приел, че условието за налагане на санкции съгласно действащата разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО не е изпълнено. Не съответства на текста и на целта на закона поддържаният от касатора довод, че отразеното в протокола становище на присъстващите членове на РК на БЛС обективира надлежно взето решение. Както е посочено и в протокола, арбитраж не е бил проведен. Писмено изразеното становище от присъстващите членове на РК на БЛС не е взето на редовно проведено заседание на арбитражната комисия и не е резултат от произнасяне на решение.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 75, ал. 4 от ЗЗО, съгласно която броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2. Противно на становището на касатора, разпоредбата не предвижда, че арбитражът не е задължителен, освен ако арбитражната комисия не се е сформирала при условията на ал. 5 в двуседмичен срок от писмената покана на директора на съответната РЗОК до съответните лица и организации. Най-вероятно касаторът има предвид текста на сега действащата разпоредба на ал. 6 на чл. 75, която е в сила от 01. 01. 2019 г. (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) и няма придадено обратно действие, поради което е неприложима към фактите по делото. Към датата на издаване на оспорената заповед надлежно произнесеното потвърдително решение от арбитражната комисия е било задължителен етап в производството по налагане на санкции и материалноправна предпоставка за издаване заповедта по чл. 76 от ЗЗО.

Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 900. 00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 670 от 17. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 71 по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса, гр. Х., да заплати на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Кофарм д-р Д.Ш" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Д.ад, обл. Хасково, разноски за касационната инстанция в размер на 900. 00 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.