Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, чрез процесуалния му представител адв. В.Т, против решение № 7674 от 06. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 2714/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЧР-01-526/12. 02. 2019 г., с която е прекратено служебното правоотношение на И.Ж на длъжност "главен експерт", в отдел "Човешки ресурси и протокол" на дирекция "Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство", на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касационна жалба - И.Ж, чрез пълномощника си адв. В.Х в писмен отговор, както и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение е отменена заповед № ЧР-01-526/12. 02. 2019 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която служебното правоотношение на И.Ж е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) - поради получаване на най-ниската годишна оценка "неприемливо изпълнение". Установено е по делото, че жалбоподателката е заемала посочената в заповедта длъжност, по което не се спори. Към делото е приложено и личното служебно досие на Жотева, в което се съдържат както актовете за назначаване и освобождаване от длъжността, така и длъжностната й характеристика и формулярите за оценка на изпълнението на длъжността, включително и този, касаещ процесния период на оценяване от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. Последният включва индивидуален работен план с общо 7 цели, всяка от които с период на изпълнение от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. Индивидуалният работен план е изготвен на 10. 01. 2018 г. и е подписан от оценяващ ръководител и от Жотева в качеството й на оценяван, като изрично е посочено, че съгласуването на индивидуалния работен план е извършено при "стриктно спазване на чл. 9 от Наредбата". На 27. 06. 2018 г. била проведена междинна среща, като в коментара на оценяващия ръководител е посочено, че целите в индивидуалния работен план се изпълняват в съответствие с определените изисквания/критерии. Записано е изрично, че не е необходимо изменението им. Формулярът отново е подписан от оценяващия ръководител и от оценявания.
На 30. 01. 2019 г. била проведена заключителна среща, като съгласно приложения към делото формуляр, годишната оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител е "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията". Изложени са и мотивите на оценяващия ръководител. На 06. 02. 2019 г. Жотева е подала възражение срещу годишната оценка за изпълнението на длъжността, като е изложила подробни и конкретни съображения. Във връзка с постъпилото възражение контролиращият ръководител поставя окончателна оценка "Неприемливо изпълнение" – най-ниската възможна за изпълнение на длъжността, приемайки, че тя отговаря на показаното през периода на оценяване. На това основание е постановена и оспорената заповед.
При така установените фактически обстоятелства по делото, АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена в предвидената форма и от компетентен орган, но при допуснати нарушения на процедурата по атестиране, които са съществени и опорочават заповедта, като е направил извод за нейната незаконосъобразност.
Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.
За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на служителката е извършено оценяване за периода 01. 01. 2018 г. - 31. 12. 2018 г. и според представения формуляр същото е протекло на три етапа. Съставен е работен план на 10. 01. 2018 г., проведена е междинна среща на 27. 06. 2018 г., като оценката от междинната среща е положителна за жалбоподателката. Изрично е посоченото приетото от оценяващия ръководител: "Целите в индивидуалния работен план се изпълняват в съответствие с определените изисквания/критерии. Не е необходимо изменението им.", като препоръки към оценявания не са посочени. След края на периода, на 30. 01. 2019 г., е определена обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителката "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията", след като е констатирано, че през оценявания период служителят е изпълнил преобладаваща част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията, като има пропуски в работата си през втората част от периода, свързани с администрирането на интернет страницата на Агенция по вписванията, а контролиращият ръководител е намалила определената годишната оценка от "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията" на "Неприемливо изпълнение".
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително съгласувани цели и показаните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, като изготвянето и целите на работния план и общата оценка са регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА).
Правилни са констатациите на решаващия съд, че в случая в процеса на оценяване и в преписката липсват канкретни данни кои задачи не са изпълнени, в какво се изразява задължението, съответно неизпълнението, свързано в това число със срокове, качество и т. н. Обосновано с оглед така установеното съдът е приел, че изводът за неприемливо неизпълнение не е мотивиран, съответно и издадената заповед не е фактически мотивирана.
В допълнение на изводите на съда следва да се посочи, че в случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от Наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално отразява съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА в работния план са възпроизведени задълженията на служителката по длъжностна характеристика (т. 1 и т. 2 от работния план възпроизвеждат общи задължения на жалбоподателката по длъжностната характеристика), а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели. Отразените в индивидуалния работен план на Жотева цели са общо 7, но на практика това са част от основните задължения на служителката, определени в длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност и те не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове.
Оценяването на изпълнението, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА включва посочените етапи - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, провеждане на междинна среща и на заключителна такава и определяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността, като за да се приеме, че изпълнението е неприемливо, оценяваният следва едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 (чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА).
Касационната инстанция споделя съображенията на АССГ, че липсват факти и обстоятелства, които да мотивират най-ниската оценка. Напротив на проведената междинна среща на 27. 06. 2018 г. е отчетено, че целите в индивидуалния работен план се изпълняват в съответствие с определените изисквания/критерии и не е необходимо изменението им, което прави необоснована най-ниската обща годишна оценка. Не се установява неизпълнение на преобладаващата част от целите в индивидуалния план. В случая липсват каквито и да е било факти, обосноваващи извод относно втората кумулативно необходима предпоставка, за да е налице "неприемливо изпълнение" - оценяваният да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 към чл. от 15 от НУРОИСДА.
Правилно съдът е приел, че е нарушен чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката за изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с декларативни изводи, че през оценявания период служителят е изпълнил преобладаваща част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията, като има пропуски в работата си през втората част от периода, свързани с администрирането на интернет страницата на Агенция по вписванията, т. е. липсва конкретика. Липсват и факти и подкрепящи ги доказателства за приетото, като единственото конкретно посочено задължение, което Жотева не е изпълнила се изразява в пропуски в работата си през втората част от периода, свързани с администрирането на интернет страницата на Агенция по вписванията.
Освен това следва да се добави, че в срок и в съответствие с правомощието си по чл. 21, ал. 2 от Наредбата контролиращият ръководител е променил оценката с една степен в по-ниска - "Неприемливо изпълнение", за което също не се е мотивирал, което води до необективно извършване на оценката. В разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл е предвидено задължение за оценяващия ръководител да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, като е посочено, че годишната оценка на изпълнението на длъжността се мотивира писмено, като държавният служител се запознава с направената му оценка. Разпоредбата на чл. 76, ал. 10 позволява, след изтичането на срока по ал. 9 контролиращият ръководител да потвърди годишната оценка на държавния служител или да я промени с една степен. С оглед на това и при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя, контролиращият ръководител е разполагал с правомощието да понижи годишната оценка на служителя, което в случая е направено с поставяне на оценка "Неприемливо изпълнение", но не го освобождава от задължението му, предвидено в разпоредбата на чл. 76, ал. 7 изр. второ от ЗДСл годишната оценка на изпълнението на длъжността да се мотивира писмено, както е приел първоинстанционният съд. В случая направените коментари в становището на контролиращия ръководител, във връзка с представеното от Жотева възражение срещу годишната оценка на изпълнението на длъжността не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността, което води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата.
Като допълнение, следва да се посочи, че изложеното в становището на контролиращия ръководител, относно констатирано неспазване на установеното работно време от страна на оценявания служител, както и образуваното срещу същия дисциплинарно производство, могат да бъдат основание за търсене на друг вид отговорност, но са неотносими към изпълнението на целите и към нивото на компетенции.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице допуснато нарушение на материалния закон и на процедурата за годишно оценяване по НУРОИСДА, съответно че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и издадената заповед като незаконосъобразна правилно е отменена.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната по касация страна за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, своевременно заявена и доказана в размер на 550 лева, действителна заплатена сума за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 12. 02. 2020 г. Следва да се осъди Агенция по вписванията да я заплати.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7674 от 06. 12. 2019 г., постановено по адм. дело № 2714/2019 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, гр. С., ул. "Е. Б" № 20 да заплати на И.Ж сумата 550 (петстотин и петдесет) лева, разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.