Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на трети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:Р. В. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от съдиятаВ. Н. по адм. дело № 7252/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – В. Т. чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Х. А. срещу решение № 106/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 776/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. Въвеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се претендира неговата отмяна. Претендират се и присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

Ответникът по делото – „ИППМП Медиана“ ЕООД, представлявано от д-р П. Л., чрез адв. Д. изразява становище с писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Прилага списък с разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на „ИППМП – Медиана“ ЕООД писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № 29-04-52/114/23.11.2020 г. на директора на РЗОК – В. Т. с която е поканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 2326.00 лева и РЗОК – В. Т. е осъдена да заплати на „ИППМП – Медиана“ ЕООД съдебни разноски в размер на 442.82 лева.

Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган – директора на РЗОК, с оглед правомощията му по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, притежава изискуемото от закона съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването й, но при неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона.

Установено от фактическа страна по делото е, че по заповед на директора на РЗОК – В. Т. е извършена тематична проверка във връзка с писмо от управителя на НЗОК относно изпълнението на индивидуален договор № 041080/10.02.2020 г., сключен с НЗОК/РЗОК – В. Т. както и относно отчетната дейност на д-р П. Л. в периода на ползване на обезщетения от Национален осигурителен институт /НОИ/ за временна неработоспособност за периода от 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г.

След извършената проверка е изготвен протокол, в който са обективирани констатации относно постъпили на името на д-р Л. в НОИ два броя болнични листи за временна неработоспособност за периодите от 24.03.2020 г. до 31.03.2020 г. – 8 дни по болничен лист № Е2020601165 и от 03.04.2020 г. – 3 дни по болничен лист № Е2020601166. Двата болнични листа са издадени с водеща диагноза [диагноза] с МКБ код М53.1. Констатирано е също, че за периода 24.03.2020 г. – 03.04.2020 г. са отчетени 440 амбулаторни листа /АЛ/ за извършени медицински прегледи на здравноосигурени лица /ЗОЛ/. За периодите от 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г. е съставен протокол за неоснователно получени суми № 101/28.09.2020 г., като общата сума възлиза на 2326.00 лева. На същата дата е издадена и заповед за налагане на санкция № РД-09-1141/23.11.2020 г. от директора на РЗОК – В. Т. на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 74, ал. 4 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/. Видно от представена квитанция за възстановяване на парично обезщетение за временна неработоспособност, д-р Л. възстановява сумата от 713.04 лева като неправомерно получена.

Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, установил е значимите за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

В конкретния случай като основание за издаване на административния акт е посочено, че са заплатени суми за извършена медицинска дейност /помощ/ от общопрактикуващ лекар /ОПЛ/ в периода на отпуск поради временна неработоспособност на лекаря. Този факт сам по себе си е от значение за осигурителното правоотношение и не е посочено и не е ясно от писмената покана как се е отразил на извършването и заплащането на извършената реално дейност от ОПЛ. Дейността на ОПЛ и заплащането на сумите от НЗОК /РЗОК/ се урежда в сключения между страните договор. Дали изпълнителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност, а всъщност е работил като изпълнител по договора с РЗОК при установена реално извършена медицинска дейност в този срок, няма отражение в отношенията между страните по договора и не е основание да бъде отказано заплащане, респективно да се иска възстановяване на заплатената сума. В тази връзка безспорно е установено по делото, че д-р П. Л. е бил в болнични, но е продължил да работи и да изпълнява задълженията си по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ. В случая предпоставките, изискуеми от административния орган за събиране на суми получени без правно основание не са налице. Съгласно чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД МД за 2020-22 г. изпълнителят на медицинска помощ се задължава да осигурява на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълнява правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената., като осъществява дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗО, ЗЗ, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД /чл.27 от НРД/. Съгласно чл.28 от същия, изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ.

Съгласно чл. 122, ал. 3 от НРД за МД/ 2020 – 2022 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ. В настоящия случай посочените предпоставки не са налице, тъй като органът нито твърди, нито доказва изпълнителят на медицинска помощ да е отсъствал, а единствено визира, че е бил във временна неработоспособност в периода 01.03.2020 г. до 29.07.2020 г., за което са издадени болнични листи. Последното не се приравнява на отсъствие, защото д-р Л. е изпълнявал задълженията си по договор № 041080/10.02.2020 за оказване на извънболнична медицинска помощ и е обслужвал здравноосигурените лица, което се потвърждава от описаните в Поканата и приложени по делото амбулаторни листи за диспансерни прегледи на ЗОЛ и за инцидентни прегледи на ЗОЛ за месец март и април. Поради това при липсата на отсъствие изпълнителят на медицинска помощ не е бил длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Наличието на издаден болничен лист не е елемент от фактическия състав на нарушението и само по себе си не поражда задължението за уведомяване при липса на фактическо отсъствие и реално изпълнение на задълженията по сключения договор за оказване на извънболнична медицинска помощ.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административно-производствените правила, разписани в чл. 76а, ал. 1 - ал. 3 от ЗЗО. Неправилни са изводите на съда, че след като за констатирано нарушение директорът на РЗОК – В. Т. е издал Заповед за налагане на санкции, която подлежи на съдебен контрол, то едновременното издаване и на поканата за възстановяване на суми, е преждевременно. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, съотносима към хипотезата на чл.76б, ал. 1, т. к. не се касае за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД. Изискването за влязла в сила заповед за налагане на санкция за лечебното заведение като условие за възникване на задължение за възстановяване на заплатена вече от НЗОК сума за извършени медицински дейности е свързано с установяване на допуснато нарушение на НРД или ЗЗО, каквото в случая не е налице.

Неправилните констатации на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални нарушения, обаче, не променят крайния му извод за незаконосъобразност на ИАА като издаден в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

С оглед гореизложеното, Административен съд – В. Т. е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на направените разноски изразяващи се в адвокатско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, в размер съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и пълномощно в което е договорено възнаграждение от 500 лева и направено отразяване, че същите са платени в брой.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предп. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 776/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – В. Т. да заплати на „ИППМП Медиана“ ЕООД, гр. Павликени, представлявано от д-р - П. Л. разноски в размер на 500 /петстотин лева/ лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Росен Василев

/п/ Весела Николова