Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП) против решение № 1801 от 02. 10. 2019 г. по адм. дело № 2130/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение по т. 9 от протокол № 154 от заседание на същия орган на 28. 02. 2019 г., потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП по протокол № 5 от заседание на 19. 04. 2019 г., с което на Е.В е оказано вписване в регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Вулджева от 14. 01. 2019 г. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд – Пловдив да бъде оставено в сила, като й се присъдят и направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон закона.

Първоинстанционният съд правилно съдът приема, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 14, ал. 4 във връзка с чл. 22, т. 3 от ЗКАИИП (ЗАКОН ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ) (ЗКАИИП). Законосъобразно е и заключението, че решението на колективния орган...