Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Й. К. ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от председателяЙ. К. по адм. дело № 7249/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 3219 от 18.05.2021г., постановено по адм. д. № 4040/2020г. Административен съд – София-град, първо отделение, 43-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Веган фром“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София,[жк], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Е. Н., против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221118007856 - 091 - 001/ 24.09.2019г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 599/13.04.2020г. на директора на Д“ОДОП“-София, и с него са установени задължения за данъчни периоди месец юли и месец август на 2018г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 58 158,03лв. по фактури издадени от „Авиан трейд“ ЕООД ведно с лихви в размер на 6 232,66лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - Д“ОДОП“- София сумата 2 462лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Веган фром“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София,[жк], [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя Е. Н., чрез пълномощника му адвокат Д. З.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. София чрез своя процесуален представител юрк. В. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Веган фром“ ЕООД, [ЕИК], против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22221118007856 - 091 - 001/ 24.09.2019г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 599/13.04.2020г. на директора на Д“ОДОП“-София, и с него са установени задължения за данъчни периоди месец юли и месец август на 2018г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 58 158,03лв. по фактури издадени от „Авиан трейд“ ЕООД ведно с лихви в размер на 6 232,66лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт. Изложени са мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифицирани електронни подписи, спазено е изискването за форма по чл.120 ДОПК, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, даващи самостоятелно основание за отмяна на акта. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решаващите мотиви на съда в тази насока са следните: 1. Посочено е, че на жалбоподателя не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м.07 и 08 на 2018г в размер на 58 158,03лв. по 39бр. фактури издадени от „Авиан трейд“ ЕООД имащи за предмет доставка на патешко месо или патешки продукти. Възпроизведени са установените обстоятелства по време на ревизията и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по тези доставки – не е установено реално извършване на доставки, тъй като не може да се установи произход на стоките, мястото и периода на съхранение, транспорт до получателя, предаването им при пряката доставка. 2. Възпроизведено е заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. 3. Възпроизведени са и обясненията на управителя на дружеството жалбоподател относно механизма на извършване на доставките и последващите такива. 4. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби на ЗДДС относно правото на данъчен кредит, в това число значението на реалността на доставката като елемент от фактическия състав на правото. 5. Изградени са изводи, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на доставки от „А. Т. на „В. Ф. ЕООД . Същите са обосновани с това, че доставчикът не разполага със стоки от вида на фактурираните, че при извършените проверки от НАП в хода на ревизията е установено, че посоченият като производител „Ависпал“ ООД не е издавал фактури на предходните доставчици на „А. Т. , че липсват приемо-предавателни протоколи между „А. Т. ООД и „В. Ф. ЕООД, съответно място на предаване на стоката и транспорт до мястото. 6. Отбелязано е, че от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството жалбоподател развива реално търговска дейност, че са извършени последващи доставки със сходни на фактурираните продукти, но са налице разлики между реалните стоки по доставките и тези, вписани в счетоводните документи. Акцентирано е, че при тези разлики се получава данъчно предимство за жалбоподателя изразяващо се в приспадане на ДДС по фактури, издадени от субекти, които са извън действителната производствена и търговска верига.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд за липса на реални доставки по процесните фактури. Излагат се доводи, че на практика първоинстанционният съд не е извършил самостоятелен анализ на събраните доказателства по делото, а е преповторил констатациите на органите по приходите. На отделен ред се излагат аргументи, че от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, се установява по несъмнен начин реалното изпълнение на процесните фактури, както и че чрез тях са извършени последващи облагаеми доставки, т. е. използвани са в икономическата дейност на дружеството, поради което констатациите за липса на реални доставки са необосновани и в противоречие с материалния закон, в това число с тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото принципно няма спор за факти. Извършените процесуални действия, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, възраженията на задълженото лице, ангажираните доказателства, в това число заключението на експертизата, са възпроизведени подробно в мотивите на съдебния акт.

От данните по делото е видно, че ревизираното дружество „Веган фром “ ЕООД през данъчен период м.07 и 08 на 2017г. е упражнило право на данъчен кредит по 39 броя фактури, издадени от „Авиан трейд“ ЕООД, имащи за предмет доставка на патешко месо и патешки продукти. По отношение на въпросните доставки са събрани множество доказателства, като основните доводи на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по тези доставки са в следните насоки – не е доказано по несъмнен начин предаването на собствеността върху стоките, предмет на доставка, при извършените насрещни проверки е установено, че соченото като производител на продуктите предприятие „АВИСПАЛ“ООД – Месодобивно и месопреработвателно предприятие за бели меса [населено място], общ.Сунгуларе, обект Птицекланица BG0202074ЕО за периода 2016г- 2018г. не е издавало фактури нито към „Първанов пропърти“ ЕООД /сочен като предходен доставчик/, нито към прекия доставчик „Авиан трейд“ ЕООД.

С оглед на констатациите на ревизионния акт и становищата на страните решаващият съд правилно е определил и спорния момент по делото – дали процесните фактури, издадени от посочения доставчик, действително отразяват реално извършени доставки. Даденият отрицателен отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК, която намира същия за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон.

Аргументите настоящата инстанция в тази насока се свеждат до следното:

Първоинстанционният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон относно възникването на правото на данъчен кредит. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата.. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.

Наведените в жалбата доводи, че установяване на предаване на стоките следва да бъде установено само при липса на съгласие по смисъла на чл.24,ал.2 ЗЗД, а такова следва да се счита да е налице с факта на подписване на фактурите и извършване на плащане, не могат да бъдат споделени, тъй като те противоречат на цялостната практика на съдилищата, така и на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз.

В конкретния случай към нито една от фактурите няма приложени приемо-предавателни протоколи за предаване на собствеността върху фактурираните стоки. Това обстоятелство не може да се презумира от обстоятелството, че от страна на ревизираното дружество „В. Ф. ЕООД са извършени последващи облагаеми доставки. Извършването на последващи доставки е безспорно установено обстоятелство по делото, то е установено както по време на ревизията, така от вещото лице, така и от допълнително представените в настоящето производство доказателства / решение № 210 от 06.11.2020г на директора на Д“ОДОП“-Бургас и ревизионен акт № Р – 02000220006849-091-001/13.05.2021г. на ТД на НАП –Бургас/. Но както правилно е отбелязал в тази насока първоинстанционният съд, налице е разлика между реалните страни по доставките и тези по счетоводните документи, като в резултат на тази разлика се получава данъчно предимство изразяващо се в приспадане на ДДС по фактури, издадени от субекти извън действителната и производствената верига. В допълнение следва бъде посочено, че жалбоподателят като лице което се занимава по занятие с подобен род доставки е наясно какъв вид документи следва да придружават фактурите /аргументи в тази насока могат да бъдат извадени от доставките на „Елмашекспорт – инженеринг“ ЕООД, за които ревизионния акт е отменен с решението на директора на Д“ОДОП“-София/, поради което следва да понесе съответните последици от неточното водене на делата си.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника Д“ОДОП“-София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 2 464,72лв., определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 3219 от 18.05.2021г. на Административен съд – София град, първо отделение, 43-ти състав, постановено по адм. д. № 4040/2020г.,

ОСЪЖДА „ВЕГАН ФРОМ “ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София,[жк], [адрес], представлявано от управителя Е. Н., да заплати на Национална агенция по приходите – София разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 464,72 / две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Йордан Константинов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Ц. п/ Петя Желева