Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Л” О., гр. П. срещу определение № 343/15. 03. 2010г., постановено по ч. гр. д. № 291/2010г. от Пловдивския апелативен съд, с което потвърдено определение № 9/11. 01. 2010г. по гр. д. № 72/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това определение е оставена без разглеждане молбата на “Л” О. за заличаването му като кредитор от одобрения списък на приетите вземания в производството по н. на “Н” ЕО., гр. П..

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по частната жалба “Н” ЕО. не взема становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

С молба от 25. 11. 2009г. кредиторът на “Н”ЕО. – “Л”О. с приети вземания, е заявил, че се отказва изцяло да претендира вземанията си в производството по н. и моли да бъде заличен като такъв от одобрения списък на кредиторите.

За да постанови обжалваното определение въззивния съд е изложил съображения, че според разпоредбата на чл. 621а, ал. 3 ТЗ, в производството по н. не се прилагат нормите на ГПК относно оттегляне на молбата на кредитор за откриване на производство по н. или отказ от нея, след като е постановено решение по чл. 630 или чл. 632 ТЗ. Предявеното от кредитор и прието вземане по чл. 693 ТЗ имало същото действие, както и исковата молба, поради което не можело да бъде оттеглено съгласно чл. 621, ал. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател е поставил въпроса: Следва ли разпоредбата на чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ да се тълкува разширително, т. е. да се приеме, че нормата важи и за всички предявени и приети вземания по реда на чл. 693 ТЗ?

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос е от значение за произнасянето от съда по несъстоятелността по молба на кредитор с прието вземане и по този въпрос липсва произнасяне от ВКС.

По силата на чл. 621а, ал. 3, т. 2 ТЗ е въведено изключение от правилата на ГПК досежно оттеглянето и отказа от иска в производството по н. по отношение на молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност. Нормата е специална спрямо разпоредбите на процесуалния закон, поради което не би могла да се тълкува разширително. Търговският закон не съдържа забрана кредиторът да се откаже от предявеното вземане, след като същото е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ. По тези съображения молбата за “заличаване” на кредитора от одобрения списък на приетите вземания е допустима.

По същество на частната жалба.

Частният жалбоподател е заявил, че се отказва от вземанията си по одобрения списък на приетите вземания, поради което съдът по несъстоятелността следва да се произнесе по молбата.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 343/15. 03. 2010г. по ч. гр. д. № 291/2010г. на Пловдивския апелативен съд и определение № 9/11. 01. 2010г. по гр. д. № 72/2007г. на Пазарджишкия окръжен съд, като постановява:

ВРЪЩА делото на Пазарджишкия окръжен съд за произнасяне по молба вх. № 3999/25. 11. 2009г. на “Л”ООД. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.