Производството е по реда на чл. 274, ал. 1,т. 2 във вр. с чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Гр. Д. от В. против разпореждане № 689/21. 05. 2010 г. по в. т.д. № 22/2010 г. на Варненски АС в частта, с която е разпоредено издаване на изп. лист по въззивното решение и за разноските.

Ответникът по частна жалба Ч. т. компания АД - В. е подал отговор, че същата е неоснователна, като претендира за разноски.

ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

В частта за присъждане на разноски въззивното реишение има характер на определение по отношение на което правото на принудително изпълнение не се разпростира. Аргумент е чл. 404, т.1 ГПК в който по отношение на въззивните актове законодателят се е ограничил само до решения без да въведе и определения, както е в предходната-първата хипотеза. Следователно, невлязлото в сила определение за разноски не подлежи на принудително изпълнение.

Неотносим е довода на ответника по частната жалба, че определението по чл. 248 ГПК не било обжалвано.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена със законните последици на основание чл. 78 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 689/21. 05. 2010 г. по в. т.д. № 22/2010 г. на Варненски АС в частта, с която е разпоредено издаване на изп. лист по въззивното решение и за разноските.

Осъжда Ч. т. компания АД В. да заплати на Н. Гр. Д. В. сумата 15 лв. разноски по това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: