О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472

София, 17. 06. 2010 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч. т.д.№ 311 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Жалбоподателят Т. “Ч” със седалище в гр. А. обжалва определение № 2498/02. 11. 2009 г., постановено по ч. т.д. №1242/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 22243/17. 08. 2009 г. на Варненския районен съд по ч. гр. дело № 8487/2009 г. С последното е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу “М”ООД В. за сумата от 48113, 20 лв, съставляваща сбор от цени по 11 броя фактури и лихва за забава в размер на 3720 лв върху сумата от 14396 лв. В изложението си към частната касационна жалба той твърди, че въззивният съд не е извършил проверка съгласно разпоредбите на ГПК и неправилно е възприел мотивите на районния съд, че с оглед на заявеното вземане е изключена родовата компетентност на този съд. Според частния жалбоподател, след като искът не е в компетентността на районния съд, то делото е следвало да бъде изпратено на компетентния Варненски окръжен съд. Счита, че е без значение за приложимостта на заповедното производство квалификацията на вземането, както и неговият размер. Позовава се на § 22, т. 2 от ПЗР на ГПК, според който “за задължения на потребители-неизправни длъжници към топлопреносно предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по...