ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч. т.д. №397 /2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Обжалвано е определение №215 от 18. 03. 2010г., постановено по т. дело №960/2009г. на Върховния касационен съд, ТК, състав на първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на “Н” О., гр. Б. против решение от 11. 03. 2009г. по гр. дело №3336/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 21. 08. 2007г. по гр. дело №2796/2006г. на Софийския районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 90. 92 лв. до предявения размер 316. 50 лв. и в частта за разноските. Жалбоподателят “Н” О. обжалва определението на ВКС само в частта, с която не е разгледана касационната му жалба в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно. Твърди, че в тази част производството по обжалване се развива по реда на чл. 248, ал. 3, т. 2 ГПК и не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК защото обжалваемия интерес е от 1481. 54 лв.

Ответникът по частната жалба “Г” О. - София не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови обжалвания резултат ВКС е съобразил предмета на касационно обжалване и приложимата спрямо него разпоредба...