Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на 16. 06. две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. И.

ч. т.дело №260 /2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1,т. 1,ГПК по повод подадена частна жалба от А. за с. к. вх. № 2* от 05. 03. 2010 год. на Върховния касационен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 01. 03. 2009 год. срещу О. №116 от 11. 02. 2010 год. по ч. т.д. №822/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение № 2* от 25. 08. 2009 год. по ч. гр. д. №2184/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. срещу О. №4811 от 12. 06. 2009 год. по ч. гр. д. №4778/2009 год. на Пловдивския районен съд, ХІІІ-ти граждански състав, с което на основание чл. 250, ал. 2 ГПК, отм. е спряно изпълнението по изп. д. №7196/2008 год. на СИС при ПРС, VІІ район с длъжник ЕТ”Румелия-90-А. Б., гр. П.. За да потвърди определението на районния съд за спиране на изпълнението, Пловдивският окръжен съд е приел за правилни и обосновани изводите на районния съд, че длъжникът е подкрепил възраженията си с убедителни писмени доказателства. С обжалваното определение ВКС, ІІ Т. О. е приел, че определенията за спиране на изпълнението на основание чл. 250, ал. 2 ГПК, отм. подлежат на двуинстанционно разглеждане, поради което частната касационна жалба на А. за с. к. е процесуално недопустима.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/ чл. 274, ал. 2 във вр. с ал. 1,т. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

Правилно съставът на ВКС ІІ Т. О. е приел, че определенията на съда по чл. 250, ал. 2 ГПК, отм., с които по разпореждане на съда се спира изпълнителното производство, не подлежат на касационно обжалване. С него временно се преустановяват следващите изпълнителни действия и само се възпрепятства извършване на бъдещи такива. То представлява временна забрана за упражняване на процесуални права и за изпълняване процесуални задължения, поради което с него нито се прекратява понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства. Определението за спиране на изпълнението на основание чл. 250, ал. 2 ГПК, отм. няма самостоятелно значение, а има привременен характер, защото е свързано със защита на заявителя - взискател до предявяване на иска за установяване съществуването на вземането. То ще подлежи на обжалване, само когато е постановено за първи път от въззивния съд, какъвто не е настоящият случай. Въпросът за двуинстанционното разглеждане на определенията за спиране на изпълнението по чл. 250, ал. 2 ГПК, отм. е разрешен с т. 6 на ТР1-2001-ОСГК год., на което правилно се е позовал съставът на ВКС, ІІ Т. О.

В. от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА О. №116 от 11. 02. 2010 год. по ч. т.д. №822/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О.

О. е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: