Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:А. Р. А. М. при секретар С. М. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 7273/2021

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Д. чрез адв. П. А., против Решение № 125 от 15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 438/2020 г. от Административен съд Добрич, в частта, с която е осъдена да заплати на Е. Халил сумата от 18 280 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че решението е неправилно, иска отмяната му в оспорената му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в условия на евентуалност решаване на делото по същество. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Е. Халил, чрез пълномощника си адв. Ч., в съдебно заседание и писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по исковата молба на Е. Халил, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу О. Д. с искане за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 24 000 лева, ведно с лихва за забава, считано от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189. 53 лева, плюс законната лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на обезщетението и неимуществена вреда в размер на 3 000 лева, за причинени тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции, за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, реализирани посредством продължителното бездействие на общината да изпълни задължението си спрямо ищеца, като му предаде в собственост обект, предоставен като обезщетение по реда на чл. 100 ЗТСУ (отм.), а именно апартамент № 9, секция „А“, находящ се на пети /трети/ жилищен етаж на жилищен блок „Добрич“ в гр. Добрич, [улица], състоящ се от три стаи и кухня с площ от 88,67 кв. м, ведно с изба № 9 с площ 7,40 кв. м, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинска земя, върху която се строи жилищен блок „Добрич“.

С обжалваното решение съдът е осъдил О. Д. да заплати на Е. Халил сумата от 18 280 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.09.2020 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция в частта над 18 280 лева до претендирания размер от 24 000 лева, както и в частта с която се претендира 12 189. 53 лева, лихва за забава за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. като неоснователна.

За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и искът му е основателен. По отношение на претендирания размер на имуществените вреди, съдът е приел, че същият е частично доказан. За да обоснове този си извод е посочил, че реално претърпяната вреда представлява непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено по вид с издадената Заповед № 278/24.01.1991г. на Председателя на ИК на ОбНС Добрич по чл.100 от ЗТСУ (отм.) и променено със Заповед № 1182/05.10.2009 г. на Кмета на О. Д. което е трябвало да замени отчуждения, със Заповед № 423/06.04.1983 г. на ОбНС гр. Толбухин, недвижим имот. При така приетото е счел, че Халил е понесъл особена и прекомерна тежест, нарушила справедливия баланс между обществените интереси и закрила на правото за мирно ползване на собствеността и приел, че размера на имуществената вреда следва да се определи чрез усредняване на пазарния размер на наема за периода, на аналогични по вид, местоположение и други идентификационни характеристики жилищни имоти. Съдът съобразил заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета като обективна, и определил размера на обезщетението за имуществени вреди в размер на 18 280 лева - пропуснати ползи за исковия период, тъй като тяхното настъпване било напълно вероятно в хипотезата на даване на апартамента под наем с цел подпомагане месечните доходи на ищеца. Над този размер искът е преценен за неоснователен и е отхвърлен.

По отношение на претендираните неимуществени вреди е приел, че ищецът е претърпял неудобства и притеснения за периода от отчуждаването до сега, тъй като общинската администрация не е извършила никакви позитивни спрямо ищеца действия и той да получи полагащото се обезщетение за отчуждения от наследодателя му недвижим имот. Невъзможността да се ползва от имуществото си довела до липсата на респект към общината като институция и формирало чувство за незачитане на субективното право на ищеца да получи своевременно обезщетение. Като е съобразил изключително дългия период, излизащ извън рамките на разумното и моралното поведение, съдът е приел, че предявеният размер на обезщетението - 3 000 лева, съответства на справедливостта, поради което го е уважил в пълния му размер.

Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че имоти с пл. номера от 1504 до 1512, вкл. и от 1379 до 1382, вкл., находящи се в кв. 98 по плана на гр. Толбухин (днес гр. Добрич), ведно с намиращото се в част от имот № 1512 самостоятелно жилище от 72.58 кв. м и дворно място от 155 кв. м, собственост на Е. С. са отчуждени със Заповед № 423 от 06.04.1983 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Толбухин, издадена на осн. чл. 95, чл. 98 ЗТСУ (отм.), чл. 265 ППЗТСУ (отм.) и Протокол № 3 от 09.03.1983 г. на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.). Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена Е. С. и Е. Халил са едно и също лице. С. З. № 278 от 24.01.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС Добрич на ищеца е определено обезщетение – апартамент № 7, във вход „Д“, в ж. к. „9-ти септември“ (бл. Д.), състоящ се от три стаи и кухня, който не му е бил предоставен. Впоследствие със Заповед № 1182 от 05.10.2009 г. на Кмета на О. Д. имотното обезщетение е видоизменено, като е определено обезщетяване с апартамент № 9, секция „А“, находящ се на пети /трети/ жилищен етаж на жилищен блок „Добрич“ в гр. Добрич, [улица], състоящ се от три стаи и кухня с площ от 88,67 кв. м, ведно с изба № 9 с площ 7,40 кв. м, ведно с отстъпеното право на строеж върху общинска земя, върху която се строи ж. б. „Добрич“.

Установено е също, че жилищен блок „Добрич“, в който е определен като обезщетение апартамент за ищеца, не е изграден и към днешна дата. С Разрешение за строеж № 423 от 02.10.2009 г. на Гл. архитект на община Добрич е разрешено, на осн. чл. 148, ал. 1 ЗУТ, да се извърши СМР на жилищен блок „Добрич“, с обслужваща част и е обявена обществена поръчка. На 07.07.2010 г. между община град Добрич (възложител) и „ВЪЗХОД – ВАЛЕНТИНО“ ООД (изпълнител) е сключен договор за възлагане на строителство на обект жилищен блок „Добрич“ в УПИ ІІ, кв. 12, по плана на ЦГЧ, град Добрич, със срок за изпълнение на СМР 48 месеца, съгл. чл. 13 от договора. По причини, които не са известни СМР на процесния блок не е довършено. През 2019 г. ОбС Добрич е взел решение общината да сключи договор за банков кредит с цел финансиране на инвестиционен проект „Изпълнение на СМР до довършване на жилищен блок „Добрич“, обявена е обществена поръчка на 02.08.2019 г. и е сключен договор между общината и „НСК София“ ЕООД за „Строително-монтажни работи на обект: Жилищен блок „Добрич“, с обслужваща част: ЗП общо 1422,71 кв. м, РЗП = 7555,93 кв. м“.

Не е спорно, че обезщетителното производство все още е висящо и не е приключило, както и че блок „Добрич“, в който е определен като обезщетение апартамент за ищеца, не е изграден.

При тази безспорна фактическа установеност изводът на решаващия съд, че е налице продължаващо бездействие на общината за обезщетяване на правоимащия собственик, което бездействие е продължава и до момента, е правилен и обоснован. Общината не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. ЗТСУ (отм.) и § 9 от ПР на ЗУТ, с което е нарушила правото на ищеца, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Задължението й да предостави на ищеца отстъпения като обезщетение апартамент не е отпаднало, но въпреки това, в недопустимо продължителен период, общината е възприела пасивно поведение, като не само е пренебрегван проблема, а дори в голям период от време самият обект е бил замразен, което от своя страна е довело до рушене и необходимост от амортизация на започнатия строеж.

Настоящата инстанция счита, че следва да се вземат предвид и постановените решения от Европейският съд по правата на човека по жалби срещу страната ни, касаещи аналогични случай. В т. 105 от решението по делото Кирилова и други срещу България (от 9 юни 2005 г.) Съдът изрично е посочил, че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. В т.108 от решението Съдът посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване. В т. 121 е приел „… че в случаи като настоящия общинските власти е следвало да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Поради това те са били длъжни да съдействат на жалбоподателите за намиране на подходящо разрешение на проблема и да предприемат действия, удовлетворяващи всички заинтересовани лица.”

Следователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, бездействието на общината да изпълни нормативно вмененото й задължение да предостави в обезщетение описания по-горе имот, е установено по безспорен и категоричен начин и това бездействие е незаконосъобразно.

Безспорно е също, че за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган.

Съгласно чл.103 от ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95. Следователно, очакванията на ищеца, в качеството му на легитимиран собственик на апартамент са били освен, че реално ще получи владението на апартамента, с който е обезщетен, и че ще може да се ползва и от добивите от този недвижим имот, какъвто например е наемът от него. С бездействието си, общината е лишила ищеца, както от реалното получаване на апартамента, така и от добивите, които той е могъл да получи от него.

На следващо място по отношение на иска за претърпените неимуществени вреди, настоящата инстанция счита за правилен изводът на първостепенния съд, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба негативни емоции, унижение, безпомощност, притеснение, отчаяние, гняв и неудобства, продължили повече от 30 години, настъпили в резултат от бездействието на орган, натоварен с публичноправни функции. В тази връзка предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, тричленният състав на ВАС намира за доказан.

Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че мотивираният извод на съда, за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника пред настоящата съдебна инстанция следва да се присъдят сторените разноски, като се осъди касатора да заплати сумата от 700 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.06.2021 г. – л. 26 от делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 от 15.04.2021 г., постановено по адм. дело № 438/2020 г. от Административен съд Добрич в оспорената му част.

ОСЪЖДА О. Д. гр. Добрич, ул. „България“ № 12, да заплати на Е. Халил, [ЕГН], сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Албена Радославова

/п/ Александър Митрев