О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 439

София, 07, 06, 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 355/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „П” - ЕООД – гр. П. против разпореждане №1307 от 15. 02. 2010г., с което съдия при Пловдивски окръжен съд е постановил връщане на подадената от жалбоподателя касационна жалба против решение №2085 от 17. 12. 2009г. по гр. д. 2700/09г. на ПОС.

Ответниците по частната жалба не са заявили становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

„П” ЕООД – гр. П. е обжалвал решение №2085 от 17. 12. 2009г. по гр. д. 2700/09г. на ПОС, като изрично е отбелязал в титулната част на касационната жалба, това, че e съдружник в дружество по ЗЗД с наименование - О. „П”, спрямо което е бил постановен и обжалвания съдебен акт. Дружествата по чл. 357 и сл. ЗЗД нямат статут на юридически лица, поради което и не притежават процесуална правоспособност - арг. чл. 27, ал. 1 ГПК. Правосубектността като правна категория обхваща правоспособността и дееспособността на юридическите лица, пряко обуславяща и тяхната възможност да бъдат страна по повдигнат правен спор и да извършват валидни процесуални действия по него. Или, след като призоваваното като страна в производството О., за което и пред първостепенния съд, който не е изяснил неговия статут, са били представени доказателства/ договор за обществена поръчка/ индициращи качеството му на дружество по чл....