Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. – трето лице помагач на ответника ЗД БУЛ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 11679 от 23. 07. 2020 г., постановено по в. гр. д. № 364/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, с което е потвърдено решение № 151/01. 11. 2019 г. по т. д. № 8/2019 г. на Софийския окръжен съд, ТО, І състав в обжалваната му осъдителна част. С нея ЗД БУЛ ИНС АД е осъдено да заплати на Г. К. К. от [населено място] сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18. 06. 2018 г., на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се твърди, че решението в атакуваните части е неправилно - незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално - да бъде постановено решение по съществото на спора, с което присъденото обезщетение да бъде намалено, тъй като не съответства на съдебната практика и справедливостта. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК:

1/ Може ли да се определи като случайно деяние настъпването на ПТП поради техническа неизправност на МПС, когато причината е повреда, която може да бъде установена само в специализиран сервиз при точни измервания; 2/ Какво означава „обикновен преглед“ на МПС или какво е нужно да направи водачът, преди да се качи да управлява МПС; 3/ Какви действия следва да извърши водачът, за да се приеме, че е изпълнил задължението си да направи „обикновен преглед“ на превозното средство, преди да го използва, след като същото е преминало ГТП и е установено, че е годно да се движи по пътищата на РБ; 4/ Длъжен ли е водачът на МПС да извършва други действия за констатиране техническото състояние на МПС, освен да премине задължителния ГТП, когато няма данни по делото да знае за наличието на конкретна техническа неизправност; 5/ По какъв начин следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в правилото на чл. 52 ЗЗД и по какви критерии следва да се определя размерът на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 6/ Следва ли въззивният съд, при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, да извърши задължителна и подробна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, както и следва ли да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за достъп до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Не са налице обаче основанията за допускане на исканото обжалване, по следните съображения:

Първите 4 формулирани въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като са пряко относими към обосноваността и правилността на някои от изводите в атакуваното решение, както и касаят преди всичко фактическите обстоятелства по спора или са в зависимост от тях.

Съставът на Софийския апелативен съд е съобразил на първо място, че съгласно правилото на чл. 479 ал. 1 КЗ, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално зависимо от него по време на движение и/или когато същото се е откачило по време на движение /какъвто е установеният механизъм на ПТП в случая/, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването или ползването на теглещото МПС. На следващо място съдът е посочил, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние по см. на чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Съдебният състав е извел аргументи в посочения смисъл от разпоредбите на чл. 257 ал. 1 и чл. 267 ал. 1 КЗ отм., идентични с тези на чл. 477 ал. 1 и чл. 493 ал. 1 КЗ, като е заключил, че обект на застраховане е гражданската отговорност за причинените от застрахования на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС, които са резултат не само на вина на водача на МПС /хипотезите на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ /хипотезата на чл. 50 ЗЗД/. Предвид изложеното е формирал решаващия си извод, че за отговорността на застрахователя е ирелевантно дали водачът /настоящ касатор/ е имал виновно и противоправно поведение, вследствие на което се е достигнало до откачването на ремаркето, или пък това откачване и последвалият сблъсък с пострадалия пешеходец се дължи на състоянието на вещта и конкретно – на теглича на МПС – поради корозия или износване, тъй като и в двата случая уврежданията на ищеца Г. К. ще са свързани ако не с поведението на водача, то с притежаването и използването на МПС. В условията на евентуалност, съобразявайки допълнителното заключение на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, съставът на въззивния съд е приел, че в конкретния случай ПТП е предизвикано от неправилен монтаж на подвижната глава на теглича, който се извършва лесно и без специализирани инструменти, т. е. при обикновен преглед на монтажа водачът би могъл да забележи, че е налице техническа неизправност на захващащото устройство, т. к. подвижната глава на теглича не е заключена. В подкрепа на това заключение съдът е цитирал и разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 ЗДвП, съгласно която задължението за управляване на изправно МПС тежи върху водача във всеки един момент и извършването на ежегоден технически преглед не го освобождава от отговорност. В отговор на възраженията на ответника и третото лице помагач съдът е отбелязал, че изложеното изключва увреждането да е в резултат на случайно деяние, поради което застрахователят отговаря за вредите, нанесени от прикаченото към застрахованото ремарке МПС.

От така изложените мотиви в обжалваното решение е видно, че поставените от касатора въпроси от една страна не могат да се квалифицират като правни и обуславящи изхода на спора; а от друга са пряко свързани с правилността на конкретния съдебен акт и поради това са извън обхвата на селективното производство по чл. 288 ГПК /вж. т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС/, като горното е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Следващата група въпроси, обобщено отнасящи се до приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост, съответстват на общия селективен критерий на чл. 280 ал. 1 ГПК, но по отношение на тях не се установява да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съгласно изискването на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Съставът на апелативния съд, след самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че в резултат от произшествието ищецът е получил серийни фрактури на ребрата от 3-то до 8-мо аксиларно, от дясната страна на гръдния кош, усложнени с настъпил хемоторакс /колекция на кръв в плевралното пространство/, както и полифрагмена фрактура на дясната фибула /малкопищялната кост на подбедрицата/ в нейната горна част. Вследствие на това е търпял болки и страдания за период от поне 3 месеца, в същия период е бил неподвижен, през което време е разчитал изцяло на чужда помощ за елементарни свои действия и нужди, раздвижвал се е с проходилка и е провеждал рехабилитация, като възстановяването е отнело половин година. Съдът е обсъдил задължителната съдебна практика и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК във връзка с определянето на обезщетение по справедливост, и след съобразяване на горните увреждания и последиците от тях, вкл. вида, интензитета и продължителността на физическите и психически болки и страдания на ищеца, неговата възраст – 66 години, характерна с все още динамичен начин на живот, който е бил променен рязко, обстоятелството, че фрактурата на гръдния кош е довела до хемоторакс, временно опасен за живота и наложил оперативна интервенция /с болничен престой от 25 дни/, продължителността на лечебния и възстановителен период, факта на доброто възстановяване към момента, както и лимитите на застрахователните покрития и икономическите условия в страната към 2018 г., е приел, че справедливото и адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да възлиза на 60 000 лв.

Доводите на касатора, че не са съобразени факти и обстоятелства, от значение за размера на обезщетението, или не съответстват на данните по делото, или биха довели до извод в посока увеличаване на същото. Цитираната в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК съдебна практика за определяне на по-малки по размер обезщетения при „сходни“ според касатора обстоятелства е за по отм. и застрахователни събития, при различна обществено-икономическа обстановка и не представлява база за сравнение или критерий за определяне на конкретната парична обезвреда.

Предвид изложеното съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не се доказват в своята кумулативност поддържаните общи и допълнителни предпоставки на чл. 280 ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 11679 от 23. 07. 2020 г., постановено по в. гр. д. № 364/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, с което е потвърдено решение № 151/01. 11. 2019 г. по т. д. № 8/2019 г. на Софийския окръжен съд, ТО, І състав в обжалваната му осъдителна част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: