Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар А. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 7278 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Ви К. У. Е. ЕООД против решение № 786/28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 172/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район“ гр. Благоевград и на дирекцията са присъдени разноски.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва изводът на съда, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води, като също така излага и съображения за незаконосъобразност на административния акт, който е оспорен пред първоинстанционния съд. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски

Ответната страна – Директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /ДБДЗР/ гр. Благоевград, с писмено становище и чрез юрк. Е. Г., оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдът е анализирал доказателствата по делото и правилно е приел, че липсват законовите предпоставки за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително, поради и което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано, след като с решение № 2398/22.02.2022 г. постановено по адм. дело № 7587/2020 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. дело № 820/2018 г. по описа на АС - Благоевград решение № 522/09.04.2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Благоевград.

Посочено е, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Ви К. У. Е. ЕООД против Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район“ гр. Благоевград, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196 от 04.03.2013 г., продължено и изменено с Решение № ПО-01-161 от 06.10.2015 г., поправено с Решение № ПО-01-99 от 06.07.2017 г., издадени от същия орган.

Съдът е установил от фактическа страна, че на „Ви К. У. Е. ЕООД е издадено Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196 от 04.03.2013 г. с начален срок на действие - 04.03.2013 г. и краен срок на действие 05.12.2015 г. С Решение № П0-01-161 от 06.10.2015 г., поправено с Решение № ПО-01-99 от 06.07.2017 г., издадени от директора на БДЗБР, е продължен срокът на действие на Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196 от 04.03.2013 г. до 05.12.2018 г. Установено е от съда също така, че със Заявление вх. № РР-01-235 от 11.09.2018 г. дружеството е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното.

С Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район“ гр. Благоевград е отказано продължаването на срока на издаденото разрешително, като актът е постановен на четири алтернативни основания: 1. Поради неспазване на тримесечния срок по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите (редакция, изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.); 2. Поради това, че е изчерпана възможността за ново удължаване на срока на разрешителното, след като то вече е било удължавано веднъж и предвид чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води; 3. Поради това, че мястото на водовземане и засегнатият участък от река Невразумска попадат в границите на зони за защита на водите по чл. 119а, ал. 1 т. 5 ЗВ - защитена зона „Пирин буфер“ и защитена зона „Кресна -Илинденци“, поради което удължаването срока на разрешението би довело до нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗВ, във вр. с чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ; 4. Поради липса на представени доказателства за спазване условията на разрешителното.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел, че обжалваното административно решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби.

Административният съд е направил подробен анализ на всяко от основанията за отказ, въз основа на което е прието, че Решение № ПО-01-121/01.10.2018 г. на директора на Басейнова дирекция – Западнобеломорски район“ гр. Благоевград е законосъобразно, макар че заявлението е подадено в срока по чл. 78, ал 1 от ЗВ и не са налице пречките, предвидени в чл.118ж, ал.1, т.4 във връзка с чл.119а, ал.1, т.5 от Закона за водите, тъй като по отношение засегнатия участък от реката, независимо че попада в защитена зона „Пирин буфер“ и защитена зона „Кресна-Илинденци“, не е доказано поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за опазване на защитените видови птици или местообитания. Въпреки горното, исканото продължаване на срока на разрешителното не може да бъде уважено, тъй като не е налице една от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за това по см. на чл. 78, ал. 2 ЗВ, а именно: налице е пречка за продължаване срока на разрешителното, тъй като същото би било повторно и в нарушение на чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води /отм., но действала към датата на постановяване на административния акт/

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо и правилно. Решението е обосновано, а формираните от съда фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон.

Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти, и след като е анализирал подробно правната уредба, е формирал обосновани правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ за продължаване срока на действие на разрешително, издадено по реда на този закон, следва заявлението да е подадено в законоустановения срок; изменението и продължаването на срока на разрешителното да не е в нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и да са изпълнени условията на разрешителното. При липсата на една от тези предпоставки, какъвто е настоящият случай, органът е длъжен да откаже удължаване на срока на действие на издаденото разрешително.

Както правилно административният съд е посочил, заявлението е подадено в законоустановения срок, но искането не съответства с разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, във връзка с действащия към момента на издаването му материален закон - чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Според цитираната разпоредба продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 22, ал. 1, т. 1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярът на разрешителното представи разрешение за строеж или други документи, доказващи, че са предприети действия, вследствие на които строителството може да бъде започнато. За пълнота съдът посочил, че правната уредба на чл. 66 на отменената Наредба ползването на повърхностните води, действала към 2015 г., е идентична с тази на чл. 56от Наредбата.

По делото е безспорно установено, че Разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 41140196 от 04.03.2013 г., вече е продължено и изменено веднъж с Решение № ПО-01-161 от 06.10.2015 г. на Директора на ДБДЗР гр. Благоевград, поправено с Решение № ПО-01-99 от 06.07.2017 г. на същия орган, като срокът на разрешителното, както и срокът за завършване на строителството са продължени до 05.12.2018 г.

Към заявление № РР-01-204/04.09.2015 г., с което е поискано първото продължаване на срока на разрешителното, е било представено и Разрешение за строеж № РС-037/03.02.2014 г. Същото разрешение за строеж е представено и към заявление вх. № РР-01-235/11.09.2018 г., без да са ангажирани доказателства, че в срока за завършване на строителството то е реализирано, при което от фактическа страна, безспорно се установява, че така вменените нормативно задължения на дружеството в дадения случай не са били изпълнени. Предвид ясната и императивна по своя характер законова регламентация на условията, при които се продължава срокът на издадено разрешително, правилно административният орган е приел, че е налице пречка за продължаване срока на разрешителното, тъй като такова продължаване би било второ по ред, което противоречи на императивната разпоредба на чл. 56 от Наредбата за ползването на повърхностните води (отм.), предвиждаща възможност само за еднократно продължаване срок на разрешително за водовземане и ползване на воден обект.

За пълнота следва да се посочи, че подобно продължаване на срока на разрешителното противоречи и на действащата към настоящото произнасяне разпоредба на чл. 55 от новата Наредба за ползване на повърхностните води /ДВ бр. 25 от 26.03.2021 г./, която приповтаря текста на чл. 56 от отменената наредба: „Продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане и ползване по чл. 21, т. 1 се извършва еднократно за срок до 3 години, при условие че титулярят на разрешителното представи разрешение за строеж“.

В заключение следва да се посочи, че развитите в касационната жалба съображения относно противоречие в двете разпоредби от двете наредби /отменена и нова /, уреждащи продължаването срока на едно разрешително за ползване на повърхностни води, биха били евентуално относими само ако новата наредба предвиждаше различна уредба относно условията и срока за подобно удължаване, какъвто не е конкретният случай.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и изводите му са обосновани и съобразени с приложимия материален закон. Поради това решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 786/28.04.2021 г., постановено по адм. дело № 172/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „Ви К. У. Е. , ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Кресна, представлявано от управителя Д. Х., да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ гр. Благоевград съдебни разноски за юрисконсултско представителство в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА