Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба, подадена от О. Фрида със съгласието на майка си О. Линда чрез адв. П.Ж, срещу решение № 4522 от 01. 07. 2019 г. постановено по адм. дело № 4942 /2019 г. на Административен съд София – град. В касационната жалба се сочи, че се обжалва решението в цялост. Твърди, се че решението е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения счита, че решението на първоинстанционния съд е с тежки процесуални пороци, необоснованост, съдържащо неправилни изводи на съда за материална и процесуална законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, които не се подкрепят и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, предвид което правят искане за отмяна на същото и постановяване на друг съдебен акт, с който да се уважи жалбата и обжалвания административен акт бъде отменен. Алтернативно моли съда да отмени обжалваното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд - София - град, с нужни задължителни указания, за да бъдат събрани всички релевантни доказателства. В открито съдебно заседание пред ВАС адв.. Ж поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена.
Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Минкова оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита за правилен извода на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде оставено в сила.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила.
Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав от Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), Административен съд София - град /АССГ/, е отхвърлил жалбата на О. Фрида –непълнолетна, действаща със съгласието на майка си О. Линда, срещу Решение № 1289/ 26. 02. 2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденката.
За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, както и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за правилни изводите на административния орган, че от заявеното по време на интервюто и чрез всички събрани в хода на административното производство доказателства, подробно е изследвана бежанската история в контекста на чл. 8 ЗУБ, като е прието, че не са налице предпоставки на цитирания законов текст. Приел е, че отказът на административния орган да предостави статут на бежанец на лицето е законосъобразен, също така същият е бил мотивиран, съдържа фактически и правни изводи, които са съобразени с наведените обстоятелства като основания на искането. На следващо място съдът е направил извод, че не е налице преследване по изложените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Установено е, че по отношение на О. Фрида не се обосновава преследване поради нейната раса, като понятието раса следва да се разбира в широк смисъл и да включва принадлежност към различни етнически групи. От молителката не са наведени каквито и да било доводи в тази насока, поради което следва да се приеме, че не е налице преследване по отношение на нейната раса. Преценено е, че бежанската история на чужденката не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на нея по отношение на нейната националност, политически възгледи или социална група с опасения от преследване по други причини, например раса, религия или националност. Обоснован е извод, че от събраните по делото доказателства не може да се установи преследване по отношение на жалбоподателката на някое от основанията, посочени в Конвенцията за бежанците. Като законосъобразни се определят изводите на административния орган, че по отношение на чужденката не са налице основанията по чл. 8 ЗУБ.
Съобразени и обсъдени са и обективните данни спрямо предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила, респ. с приложимостта на чл. 15, б. "б", така и с приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съобразени са и доказателствата относно актуалната обстановка в [държава]. С оглед на изложената информация относно ситуацията в тази страна следва извод, че не е налице въоръжен конфликт на цялата нейна територия. Нивото на безогледно насилие в тази страна, разглеждано като цяло, не достига това ниво, определено като такова по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Изводите си съдът съобразява и с мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014 г. по дело С-285/2012. Съобразно посочените мотиви трите вида тежки посегателства, определени в член 15 от директивата, представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила, когато съгласно член 2, буква д) от директивата има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход. Определеното в член 15, буква в) от директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Извършен е внимателен анализ на официалната информация, при което е обосновано е обобщено, че от установената информация не се установява безогледно насилие на територията на цялата [държава], като при това обстоятелство се съобразява нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.Съдът е установил, че предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ не са налице, тъй като чужденеца не твърди, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Нови факти и обстоятелства извън посочените в първоначалното интервю не са били изложени. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата по произход, тъй като в нея е изложен на опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената разпоредба. В конкретния случай не се твърди от оспорващия той да е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, не са налице. Следователно правилно съдът е приел, че липсват основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.
Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С оглед изложените съображения решението, предмет на касационната жалба не страда от твърдяните в нея пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4522 от 01. 07. 2019 г. постановено по адм. дело № 4942 /2019 г. на Административен съд София – град. Решението е окончателно.