Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.Т, чрез адв. Р.Т, срещу Решение № 363 от 19. 08. 2019 г., постановено по адм. д. № 229 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена „жалбата /исковата молба“, подадена от настоящата касационна жалбоподателка срещу:

1. Съобщение на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“- Враца, с което е наложена мярка „Принудително задържане на МПС, чрез използване на техническо средство тип скоба“ на 05. 10. 2016 г. в 10:21 ч. в гр. В., ул. „И. Б“ пред сградата на ДЗИ, спрямо л. а. Пежо, с рег. [рег. номер на МПС] ;

2. Незаконосъобразни бездействия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца в лицето на дежурните служители, които в работно време не са вдигали посочения на съобщението телефон – [номер] на 05. 10. 2016 г.;

3. Незаконосъобразни действия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца, в лицето на служителя И.В, издал съобщение, с което е наложена неправомерна мярка „Принудително задържане на МПС, чрез използване на техническо средство тип „Скоба“. С обжалваното решение също така са отхвърлени:

1. Предявените искове от Тодорова срещу О. В, както следва:

1. 1. За присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1428, 00 лв. за повреда по автомобила и

1. 2. За присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6500, 00 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“- Враца срещу О. В.

2. „Солидарно предявеният иск“ от Тодорова срещу Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ и служителя И.В;

3. Искането на Тодорова за присъждане на разноски по делото.

Наред с това, Тодорова е осъдена да заплати на О. В сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда относно компетентността на органа, постановил обжалваната мярка, доколкото по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), оправомощени да констатират нарушения и да налагат предвидената принудителна административна мярка (ПАМ) „принудително задържане на ППС чрез скоба“ са служители на общинското предприятие, а не самото Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“. – Враца. Твърди се, че със Заповед № 520 от 18. 04. 2016 г. кметът на О. В е определил ред и условия за използване на техническо средство за принудително задържане "скоба", но по делото не били представени заповеди на кмета на О. В по чл. 15 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ – гр. В. (Наредба/та). В контекста на представените доказателства относно компетентността на служителя И.В да наложи процесната ПАМ се поддържа становище, че въз основа на тях не може да се направи извод за наличие на такава, поради което тя е нищожна, като наложена от некомпетентен орган, а обратно възприетото от съда е в нарушение на материалния закон.

Неправилни и необосновани, според касационната жалбоподателка, са изводите на съда за липса на доказателства за настъпили имуществени вреди. Неправилна е и преценката на съда, че твърдените неимуществени вреди следвало да се квалифицират като обичайни преживявания и не подлежали на репариране. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска обявяване на нищожността на приложената ПАМ „принудително задържане чрез поставяне на устройство тип „скоба“ на лекия автомобил на Тодорова и присъждане на търсените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Претендира се и заплащането на сторените по делото разноски във всички съдебни инстанции, описани в представен списък на разноските.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява.

Ответниците - О. В, Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ – Враца и И.В не представят писмени отговори на касационната жалба и не изразяват становище по нея. В съдебното заседание не се представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, но по съображения, относими към допустимостта на част от съдебното решение.

Производството пред АС – Враца е било по реда на чл. 226 АПК. С Решение № 3701 от 13. 03. 2019 г., постановено по адм. д. № 9725 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. е било отменено Решение № 221 от 22. 06. 2017 г., постановено по адм. д. № 589 по описа на АС – Враца за 2016 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С отменителното решение били дадени указания при новото разглеждане на делото да се отстранят нередовностите на жалбата, като се определи коректно предмета на спора по чл. 150, ал. 1, т. 5 - 7 и чл. 204, ал. 2 АПК и да се проведе производство по оспорване на административен акт - ПАМ, както и свързаното с него исково производство. Указано е да се конституира като ответник в производството по оспорване на ПАМ служителят на Общинско предприятие “Паркинги и гаражи“- Враца, който е наложил същата предвид посоченото в чл. 153, ал. 1, чл. 154, ал. 1 АПК. Съставът на Върховния административен съд посочил, че заедно с преценката относно законосъобразността на ПАМ по чл. 145 и сл. АПК, следва да се разгледа и исковата претенция (чл. 204, ал. 2 АПК) като прецени дали ПАМ е издадена в съответствие със закона и каква е връзката й с твърдените от Тодорова вреди.

При новото разглеждане на делото от АС – Враца в производството по чл. 226 АПК, с Определение от 21. 03. 2019 г. съдът го оставил без движение и дал указания до Тодорова. Посочил, че процесуалното му действие в тази насока е продиктувано от отменителното решение на Върховния административен съд - Решение № 3701 от 13. 03. 2019 г., постановено по адм. д. № 9725 по описа на този съд за 2017 г. След направеното уточнение с молбата - допълнение и като съобразил приетите по делото доказателства съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно.

Решението е недопустимо в частите, с които е отхвърлена „жалбата /исковата молба“, подадена от Тодорова срещу незаконосъобразни бездействия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца в лицето на дежурните служители, които в работно време не са вдигали посочения на съобщението телефон – [номер] на 05. 10. 2016 г. и срещу незаконосъобразни действия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца, в лицето на служителя И.В, издал съобщение, с което е наложена неправомерна мярка „Принудително задържане на МПС, чрез използване на техническо средство тип скоба“, тъй като видно от „Молба - допълнение“ на Тодорова с вх. № 987 от 02. 04. 2019 г., подадена в изпълнение указанията на АС – Враца, дадени с Определение от 21. 03. 2019 г. във връзка с указанията на Върховния административен съд в отменителното решение, такива искания за съдебна защита не са отправени до съда (вж. ясно формулирания петитум на молбата на л. 14 и 15 от адм. д. № 229/2019 г. на АС - Враца, както и изявлението на адвоката на Тодорова в съдебното заседание на 18. 07. 2019 г. по време на пренията след даване ход на устните състезания). В този смисъл в така посочената част решението се явява постановено свръх петитум, поради което е недопустимо. Ето защо поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, в тази част то следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в същата част.

Решението е недопустимо и в частта, с която е разгледан и отхвърлен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу И.В (като орган, предприел ПАМ) и срещу Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ предвид това, че насоченият срещу тях иск е бил недопустим предвид разпоредбата на чл. 205 (след изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г. – чл. 205, ал. 1 АПК), а не неоснователен както неправилно е прието от първоинстанционния съд. Общинското предприятие не е самостоятелно юридическо лице по аргумент от чл. 52 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), съгласно който: „Общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет“. В тази насока е чл. 6 от Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие "Паркинги и гаражи" - Враца. Ето защо, поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, и в тази част решението следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в същата част.

Решението е недопустимо и в частите, с които съдът е отхвърлил предявените искове от Тодорова срещу О. В за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1428, 00 лв. за повреда по автомобила и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6500, 00 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца, тъй като такова искане не е предявено от Тодорова, видно от петитума на молбата на л. 14 и 15 от адм. д. № 229/2019 г. на АС - Враца, както и изявлението на адвоката на Тодорова в съдебното заседание на 18. 07. 2019 г. по време на пренията след даване ход на устните състезания, на които настоящият състав се позова и по - горе. В този смисъл в така посочената част решението също се явява постановено свръх петитум, поради което е недопустимо. Ето защо поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, следи служебно, в тази част то също следва да бъде обезсилено, а делото прекратено в същата част. Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили като последица на ПАМ, която Тодорова е поискала да бъде обявена за нищожна е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството да се прекрати, тъй като съгласно чл. 207, ал. 2, изр. първо АПК „Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено“. В настоящия случай с обжалваното решение жалбата на Тодорова срещу наложената мярка „Принудително задържане на МПС, чрез използване на техническо средство тип скоба“ на 05. 10. 2016 г. в 10:21 ч. в гр. В., ул. „И. Б“ пред сградата на ДЗИ, спрямо л. а. Пежо, рег. [рег. номер на МПС], обективирана в съобщение на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“- Враца е била отхвърлена.

Решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Тодорова срещу ПАМ се явява допустимо и правилно.

Установено е от съда, че на 05. 10. 2016 г. Тодорова е паркирала собствения си лек автомобил марка “Пежо“ с регистрационен [рег. номер на МПС], в гр. В., на ул. „И. Б“, която е с режим на платено паркиране “Синя зона“, съгласно т. 2 и т. 22 на Приложение № 1 към Наредба за организацията на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ - гр. В., транспортно комуникативен план и Заповед № 1421 от 11. 09. 2008 г. на кмета на О. В, т. 1. На автомобила била поставена скоба от служители на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ – Враца и той останал паркиран там през нощта на 05 срещу 06. 10. 2016 г.

Установено е също така, че със Заповед № 001 от 02. 08. 2016 г., издадена от директор на Общинско предприятие “Паркинги и гаражи“ – гр. В. е определено работно време за всички работници по трудово правоотношение, като в т. 2 е посочено работното време на контрольор автомобилен транспорт (скоби) - синя зона, както следва: първа смяна от 9. 00 ч. до 18. 00 ч. и втора смяна от 11. 00 ч. до 20. 00 ч. С. З № 520 от 18. 04. 2016 г. на кмета на О. В е утвърден ред и условия за използване на техническо средство за принудително задържане “скоба“ за блокиране на колелото на ППС, за което не е заплатена такса за паркиране в зоните с въведен режим „Синя зона“, за заплащане на таксите и на разходите за прилагане на техническото средство, както и за освобождаване на блокираните с техническо средство ППС, съгласно Приложение № 1 неразделна част от същата заповед. Въз основа на тази заповед съдът приел, че именно Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца е определено, като служба по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Изпълнението на заповедта е възложено на Общинско предприятие “Паркинги и гаражи“. Лицето, наложило ПАМ - И.В е назначен в Общинско предприятие “Паркинги и гаражи“ на длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“ въз основа на представен трудов договор от 28. 11. 2014 г., допълнително споразумение към него от 31. 12. 2015 г. и длъжностна характеристика за длъжността „контрольор, автомобилен транспорт – скоби“, които не били оспорени от страните.

На основание така установеното, съставът на АС – Враца приел, че правомощията по налагането на ПАМ са осъществени от компетентна служба, определена със заповед на кмета на общината, като физическото лице, наложило ПАМ изпълнява длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“. Видно от длъжностната му характеристика това лице осъществява дейност по прилагане на техническо средство “скоба“, тоест Василев се явява компетентен орган. Предвид това съдът направил извод, че спорната ПАМ не е нищожна, като мотивирано отхвърлил възраженията на Тодорова за липса на компетентност, основани на твърдения за изтичане на срока на трудовия договор. За безспорно е прието от съда, че Тодорова е паркирала автомобила си на ул. „И. Б“, която съгласно Наредба за организацията на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ - гр. В., т. 2 и т. 22 на Приложение № 1 към Наредбата, транспортно комуникативен план и т. 1 от Заповед № 1421 от 11. 09. 2008 г. на кмета на О. В, е определена като зона за платено паркиране - “Синя зона“. Съдът съобразил, че Наредбата е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, а предвид разписаното по § 11, ал. 1 и ал. 3 са приети мерки, като е издадена Заповед № 520 от 18. 04. 2016 г. на кмета на О. В, с която са утвърдени ред и условия в Приложение № 1 за използване на техническо средство „скоба“ за блокиране на ППС, за което не е заплатена такса за платено паркиране. В случая процесното МПС е било паркирано в нарушение на изискванията на чл. 3 и чл. 4 от Наредба за организацията на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ - гр. В. и т. 1, т. 1. 1 от Условията – Приложение № 1, в „Синя зона“, без да е поставен на видно място валиден талон, попълнен съгласно изискванията на сочените разпоредби. Предвид това приел, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 3 от Наредбата контролните органи са поставили „скоба“ за принудително задържане на автомобила.

Настоящият състав на Върховния административен съд споделя посочените по – горе съображения на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се позовава на тях в настоящото решение и е ненужно преповтарянето им тук.

Неоснователни са оплакванията на касационната жалбоподателка за допуснато нарушение на материалния закон при извършената преценка относно предприемането на ПАМ от орган, притежаващ материална компетентност.

Във връзка с касационните оплаквания на Тодорова следва да се посочи, че съгласно чл. 167, ал. 2 т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Именно на основание тази разпоредба, разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба за организация на движението при кратковременно платено паркиране „Синя зона“ и чл. 44, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), кметът на О. В е издал Заповед № 520 от 18. 04. 2016 г., ведно с утвърденото Приложение № 1 към нея, на която се е позовал и първоинстанционният съд. В приложението са регламентирани условията за използване на техническо средство за принудително задържане „скоба“ за блокиране на колелото на ППС, за което не е заплатена такса за паркиране в зоните с въведен режим на кратковременно платено паркиране „Синя зона“, за заплащането на разходите по прилагане на техническото средство от собствениците или упълномощени от тях физически лица – водачи, както и за освобождаване на блокираните с техническо средство ППС.

С регламентацията по т. 6 от Приложение № 1 към Заповед № 520 от 18. 04. 2016 г. кметът на О. В е определил по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ – Враца за „Служба за контрол“, която да извършва дейността по блокиране на колелата на неправилно паркирани автомобили. С разпоредбите на т. 5. 1. и 6. 1 от същото приложение кметът на О. В всъщност е определил служителите от Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца, които са компетентни да блокират с техническо средство за принудително задържане ППС, неправилно паркирани автомобили и такива, паркирани в нарушение на чл. 3 от Наредбата. Релевираните възражения срещу това тълкуване волята на кмета на О. В са неоснователни. Доводите, основани на разпоредбата на чл. 15 от Наредбата не обосновават обратни изводи, доколкото тя не изисква поименното определяне на длъжностните лице от кмета. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства водят до извод за наличие на материална компетентност на лицето, предприело ПАМ.Нтелни са и възраженията на Тодорова, основани на доводите за изтекъл срок на трудовия договор на Василев. Те са направени и пред първоинстанционния съд. Доколкото на тях съдът е дал подробен и изчерпателен отговор, който се споделя от настоящия състав, ненужно се явява тяхното преповтаряне.

По изложените мотиви решението в така обсъжданата част, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

Предвид изхода на спора в касационното производство, на касационната жалбоподателка не се следват разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 363 от 19. 08. 2019 г., постановено по адм. д. № 229 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. В ЧАСТИТЕ, с които е отхвърлена „жалбата /исковата молба“, подадена от Д.Т срещу незаконосъобразни бездействия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца в лицето на дежурните служители, които в работно време не са вдигали посочения на съобщението телефон – [номер] на 05. 10. 2016 г. и срещу незаконосъобразни действия на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца, в лицето на служителя И.В, издал съобщение, с което е наложена неправомерна мярка „Принудително задържане на МПС, чрез използване на техническо средство тип „Скоба“, както и в частите, с които са отхвърлени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди срещу физическото лице И.В и срещу Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“, както и в частите, с които са отхвърлени предявените искове от Д.Т срещу О. В за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1428, 00 лв. за повреда по автомобила и за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6500, 00 лв., настъпили вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ - Враца и

ПРЕКРАТЯВА делото в така обезсилените части.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 363 от 19. 08. 2019 г., постановено по адм. д. № 229 по описа на Административен съд – Враца за 2019 г. в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.