Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Х. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяГ. Х. по адм. дело № 7282/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от В. Н. и О. С. срещу Решение № 488 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1060/2019 г. по описа на Административен съд София-област.

В. Н., от гр. София, чрез пълномощника си адв. Е. Г. обжалва решението в отхвърлителната му част, с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Иска отмяна в обжалваната му част, като бъде уважена исковата му молба в цялост. С писмено становище оспорва подадената от О. С. касационна жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски за двете инстанции в пълен размер.

К. О. С. чрез пълномощника си адв. И. Ц., обжалва решението в осъдителната му част. Твърди необоснованост на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение в атакуваните части да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли исковата молба в цялост. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба подадена от В. Н.. Претендира разноски за двете инстанции в пълен размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и са процесуално допустими. По същество касационната жалба на В. Н. е неоснователна, а тази на О. С. е основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София-област се е развило по предявения от В. Н. срещу О. С. иск за претърпени имуществени вреди, представляващи от една страна загуба на приспадащата му се част от плододобива на отсеченото дърво, а от друга страна в загуба на скъпоструващ дървен материал в размер на 2 000 лв. и неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни силни негативни емоции, стрес, съжаление, болка, усещане за крайна загуба в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на отменен, като незаконосъобразен, акт - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г., издадена от кмета на О. С. с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в съсобствения му имот планоснимачен № 1083, кв. 68 А от ПУП на гр. Своге.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за основателен и доказан и е осъдил О. С. да заплати на В. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 505. 40 лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил е иска, предявен от Ненчев против О. С. за обезщетение за имуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 2 000 лева, както и иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до претендирания размер от 1 500 лева. Със същото съдебно решение, съобразно този изход на спора, е осъдил О. С. да заплати на ищеца и разноски по делото в размер на 640 лв., както и Ненчев да заплати на О. С. разноски по делото в размер на 428 лв. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, но е извел погрешни правни изводи, вследствие на което неправилно е приложил материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

Изведения от закона сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, като в негова тежест е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността.

Безспорно в процесния случай е налице първият елемент от фактическия състав на законовата норма - отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила Решение № 1575 от 23.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1030/2019 г. по описа на Административен съд София-област, административен акт - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г. издадена от кмета на община Своге, с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в УПИ 1-1083,1082, кв. 68 А по ПУП на гр. Своге.

Неправилно обаче съдът от първата инстанция е приел за доказано наличието на останалите два елемента от фактическия състав на материалноправната норма – вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Настоящата инстанция не споделя правните изводи в тази посока поради следните съображения:

Както се посочи, в тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция.

1. Във връзка с претенцията за имуществени вреди съдът е допуснал, назначил и изслушал в открито съдебно заседание, проведено на 17.05.2021 г., съдебно-агротехническа експертиза (САТЕ), която е оспорена от О. С. с доводи, че заключението не е обективно, тъй като вещото лице е изготвило заключението си на базата на снимки, представени по делото от ищеца, които не са официален документ и не са доказателство, че изображението е именно на процесното дърво. Не е извършен оглед на дървените трупи на място, което поражда съмнение относно идентичността на материала.

Процесуалният представител на ищеца не е представил други относими доказателства и не е направил искане във връзка с възражението на ответната страна.

В мотивите си съдът е пресъздал съдържанието на заключението на вещото лице, без да го анализира и без да обсъди възраженията на страната, поради което необосновано е приел за доказани твърдяните от ищеца имуществени вреди. След като САТЕ е изготвена без да се направи оглед на нейния предмет (ореховото дърво), а единствено на базата на снимков материал, не може да се установи (докаже) идентичност с отрязаното по заповедта на О. С. орехово дърво. Налице е процесуално бездействие на ищеца да докаже, с допустимите по закон доказателства, твърденията си за понесени имуществени вреди – от нереализирани добив на плодове и дърводобив от конкретното дърво.

При това положение изводите на съда, че е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и следва да се ангажира отговорността на Държавата са необосновани.

2. Претендираните неимуществените вреди също не са доказани и решението на съда и в тази част е неправилно.

В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, както и пряката им и непосредствена връзка с отменения, като незаконосъобразен акт. В случая ищецът не се е справил с доказателствената тежест.

От показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт, а други доказателства за установяването им по делото не са ангажирани. Не се установява надлежно обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което да обуславя основателност и доказаност на претенцията.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка неправилен е извода в обжалваното решение за частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.

Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая обуславя неоснователност на предявените искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. Искът е следвало да бъде отхвърлен изцяло.

Въз основа на изложеното настоящата инстанция счита, че решението следва да бъде отменено изцяло и вместо него – постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претенцията на О. С. за присъждане на разноски за двете инстанции е неоснователна с оглед тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон ЗОДОВ.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 488 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1060/2019 г. по описа на Административен съд София-област в ЧАСТТА МУ, с която О. С. е осъдена да заплати на В. Н. обезщетение за причинени имуществени вреди, на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 505. 40 (петстотин и пет и 0.40) лв. представляващи от една страна загуба на приспадащата му се част от плододобива, а от друга страна - загуба на скъпоструващ дървесен материал, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата в резултат на отменен като незаконосъобразен акт на О. С. - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г., издадена от О. С. с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в съсобствения му имот – УПИ І-1083,1082, кв. 68А по ПУП на гр. Своге, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк], [жилищен адрес] срещу О. С. иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата в размер на 505. 40 (петстотин и пет и 0.40) лв. представляващи от една страна загуба на приспадащата му се част от плододобива, а от друга страна загуба на скъпоструващ дървесен материал, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата в резултат на отменен като незаконосъобразен акт на О. С. - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г., издадена от О. С. с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в съсобствения му имот – УПИ І-1083,1082, кв. 68А по ПУП на гр. Своге.

ОТМЕНЯ Решение № 488 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1060/2019 г. по описа на Административен съд София-област В ЧАСТТА МУ, с която О. С. е осъдена да заплати на В. Н. обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, сумата в размер на 500 (петстотин) лв., изразяващи се в продължителни силни негативни емоции, стрес, съжаление, болка, усещане за крайна загуба, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата в резултат на отменен като незаконосъобразен акт на О. С. - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г., издадена от О. С. с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в съсобствения му имот – УПИ І-1083,1082, кв. 68А по ПУП на гр. Своге, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк], [жилищен адрес] срещу О. С. иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата в размер на 500 (петстотин) лв., изразяващи се в продължителни силни негативни емоции, стрес, съжаление, болка, усещане за крайна загуба, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата в резултат на отменен като незаконосъобразен акт на О. С. - Заповед № 1349 от 02.10.2018 г., издадена от О. С. с която е разрешено отсичането на 1 бр. орех намиращ се в съсобствения му имот – УПИ І-1083,1082, кв. 68А по ПУП на гр. Своге.

ОТМЕНЯ Решение № 488 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1060/2019 г. по описа на Административен съд София-област В ЧАСТТА МУ, с която с която О. С. е осъдена да заплати на В. Н. сума в размер на 640 (шестстотин и четиридесет) лв., представляваща направени разноски пред първостепенния съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на О. С. за присъждане на понесените по делото разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 488 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1060/2019 г. по описа на Административен съд София-област в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Христова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова