Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез гл. юрисконсулт Церовски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4458/ 28. 06. 2019 г. по адм. дело № 3454/ 2016г. на Административен съд - София - град (АССГ).

Касационният жалбоподател релевира доводи за недопустимост на решението, което се обосновава с липсата на личен и пряк правен интерес за дружествата от обжалване на процесното решение на КЕВР, тъй като с него не се утвърждават или изменят цени на електрическа енергия.

На второ място излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Моли да се обезсили, като недопустимо съдебното решение и прекрати производството по делото. В условия на евентуалност моли да се отмени същото като неправилно, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение СП-О1/ 31. 07. 2015г. на КЕВР.

Ответниците "ХК-Бела вода" ООД, Хидроенерджи-БГ ООД, "Бийстън енерджи" АД, "Евклипс инвест" ООД, "Юнион хидро" ООД, "Лукел" ЕООД, ВЕЦ "Своге" АД, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Г.Т от САК считат съдебното решение за правилно, поради спазване на производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Молят да се остави в сила съдебния акт на АССГ, както и да бъдат присъдени разноски.

О. Н електрическа компания ЕАД, в писмено становище, подадено от старши юрисконсулт Андреев, моли да се уважи касационната жалба и да се отмени съдебното решение, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се потвърди като правилно и законосъобразно Решение СП-О1/ 31. 07. 2015г. на КЕВР.

Касационният жалбоподател КЕВР, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Лефтерова моли да се уважи касационната жалба, и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на АССГ, с което е отменено решение СП-О1/31. 07. 2015г. на КЕВР по т. 1.2 и т. 7.4 е валидно, допустимо и правилно.

Върховният административен съд– трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ХК-Бела вода" ООД, "Хидроенерджи - БГ" ООД, "Бийстън енерджи" АД, "Евклипс инвест" ООД, "Юнион хидро" ООД, "Лукел" ЕООД, ВЕЦ "Своге" АД, чрез общия им пълномощник адв. Г.Т, срещу Решение № СП-1/ 31. 07. 2015г. на КЕВР, в отделни негови части.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 4458/ 28. 06. 2019 г. по адм. дело № 3454/ 2016г., Административен съд - София - град е О. Б. Р. жалбата на "Юнион хидро" ООД срещу Решение № СП-1/31. 07. 2015г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 4 и раздел 9, т. 9.1, и е прекратил производството по делото в тази част, както и жалбата на "ХК - Бела вода" ООД срещу Решение № СП-1/31. 07. 2015г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 11, и е прекратил производството по делото в тази част, както и жалбата на "Евклипс инвест" ООД срещу Решение № СП-1/31. 07. 2015г. на КЕВР, в частта му по раздел 1, т. 1. 3, и е прекратил производството по делото в тази част.

На следващо място е ОТМЕНИЛ Решение № СП-1 от 31. 07. 2015г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел 1, т. 1.2 и раздел 7, т. 7.4. и е ИЗПРАТИЛ преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението в частта му с характер на прекратително определение не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство.

За да достигне до този правен резултат за отмяна на Решение № СП-1 от 31. 07. 2015г., в частта му по раздел 1, т. 1.2 и раздел 7, т. 7.4. адм. съд е приел, че по отношение на жалбоподателите "Хидроенерджи - БГ" ООД, "Бийстън енерджи" АД, "Евклипс инвест" ООД, "Юнион хидро" ООД, "Лукел" ЕООД, ВЕЦ "Своге" АД жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването.

Приел е, че жалбата е допустима поради това, че с измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ (ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена не цялото произведено количество електрическа енергия от възобновяеми източници, а само това, което съответства на „нетното специфично производство“, съобразно установения от КЕВР размер. Доколкото този размер за пръв път се установява с приемането на процесното решение, това несъмнено представлява засягане на интересите на дружествата.

След като разгледал жалбата по същество съдът я е приел за основателна.

По същество на спора съдът е приел, че решението е незаконосъобразно, поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Преценил е, че в конкретния случай в акта липсват фактически основания – такива, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определен размера на нетното специфично производство на електрическа енергия в оспорените точки от решението.

Преценил е, че оспореното Решение № СП-1 от 31. 07. 2015г. е изцяло лишено от обосновка за това как и по какъв начин, въз основа на кои конкретни данни е установен размерът на нетно специфично производство по раздел 1, т. 1.2. и раздел 7, т. 7.4. Изложил е, че такива мотиви липсват и в доклада, не могат да се изведат и от Решение № Ц-10 от 30. 03. 2011г., (лист 128 от делото).

В обобщение, съдът е намерил, че решението на КЕВР, в оспорените части е немотивирано, което представлява неспазване на законовите изисквания за форма на административния акт. Според първостепенният съд това налагало отмяна на решението в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. Така постановеното съдебно решение е ПРАВИЛНО.

Неоснователни са исканията на касационния жалбоподател да се обезсили като недопустимо съдебното решение и прекрати производството по делото. Правилно адм. съд е приел, че по отношение на жалбоподателите Хидроенерджи-БГ ООД, "Бийстън енерджи" АД, "Евклипс инвест" ООД, "Юнион хидро" ООД, "Лукел" ЕООД, ВЕЦ "Своге" АД жалбата срещу раздел 1, т. 1.2. и раздел 7, т. 7.4. е допустима, тъй като имат обекти, които са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува на преференциални цени- §16, чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ и § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ.

Правилно съдът е намерил, че по делото е установено и доказано обстоятелството, че тези дружества са производители на електрическа енергия, която се изкупува на преференциални цени, с оглед на което за тях е налице правен интерес да оспорва административния акт в съответната част, тъй като с него се установява размера на „нетното специфично производство“ чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ.

Въз основа на § 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, КЕВР е провела административно производство, започнало с доклад от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ и Дирекция „Правна“ в КЕВР, вх. № Е – Дк-246/ 30. 07. 2015 г. В доклада се предлага на Комисията да приеме решение за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в свои предходни решения с ценообразуващ характер.

На 31. 07. 2015 г. е прието процесното Решение № СП-1. В т. 1.2. от него се установяват - 3 724 kWh, при определената цена - 213, 09 лв. /MWh, без ДДС, за нисконапорни руслови ВЕЦ, подязовирни ВЕЦ и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад до 30 метра и инсталирана мощност от 200 kW до 10 000 kW;

Освен това в т. 7. 4. се установява- 3 960 kWh, при определена цена – 159, 14 лв. /MWh, без ДДС, за среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW, както и нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-5 от 20. 02. 2015 г. на КЕВР- 2 500 kWh, при определена цена 112, 48 лв. /MWh, без ДДС, за електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW.

Обосновано съдът е приел, че по делото липсват данни какъв е размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на който са определени преференциалните цени, съгласно Решение № Ц-10 от 30. 03. 2011г.

Правилно първостепенният съд е приел, че оспореното Решение № СП-1 от 31. 07. 2015 г. е лишено от обосновка за това, как и по какъв начин въз основа на кои конкретни данни е установен с него размерът на нетно специфично производство по т. 1. 2. и т. 7. 4. Такива мотиви липсват и в доклада, а не могат да се изведат и от Решение № Ц-10 от 30. 03. 2011 г. на КЕВР.Фият модел, и за който твърди от административния орган, че е послужил за определяне на нетното специфично производство по т. 1. 4, не е посочен в преписката.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Решение № СП-1 от 31. 07. 2015 г. на КЕВР в оспорената му част - т. 1. 2 и т. 7.4 е немотивирано, което представлява неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Липсата на конкретни фактически обстоятелства, които да отговарят на приложимите правни норми представлява съществено нарушение, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност. Няма данни дали електронния модел е бил наличен по преписката по издаването на оспореното решение. Твърдението, че същият представлява част от административната преписка както по издаването на оспореното решение, така и по издаването на Решение № Ц-10/ 30. 03. 2011 г. не се подкрепя от приетите по делото доказателства.

С оглед на това обосновани са изводите на съда, че при липсата на доказателства за това какъв е размерът на собствените нужди от електроенергия въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как той е определен, е невъзможно да се установи по какъв начин в оспореното решение КЕВР е достигнала до посочения в т. 1. 2 и т. 7.4 от Решение № СП- 1 размер на нетното специфично производство на електрическа енергия.

Правилно е отменено решението в оспорената част, поради наличието на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. С оглед констатираните отменителни основания, съдът не може да извърши проверка относно съответствието на акта с материалния закон.

Предвид горепосоченото не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения, представляващи касационни основания.

По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора разноски пред настоящата съдебна инстанция на касационния жалбоподател КЕВР и на заинтересованата страна „НЕК“ ЕАД не следва да се присъждат.

Ответните страни също са направили искане за присъждане на разноски в отговора на касационната жалба, но доказателства за заплатен адвокатски хонорар по делото не са представени, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4458/ 28. 06. 2019 г. по административно дело № 3454/ 2016г. на Административен съд - София - град.

Решението е окончателно.